Петима в едно ателие (без да броим котката)

В петък сутринта пред фасада с нарисувана бяла котка текат буйни, но тайнствени дейности. Мартиан Табаков и Андрю Андерсон спират за момент – "за нас ли сте?". За вас сме – днес посещаваме ново ателие за музика и изкуство, отворено към всички.Връзката, която следвахме до адреса в Сухата река, беше поп-ъп изложбата им преди дни. Тогава имаше и концерт, а в момента продължават да приемат гости в ъгъла си за принтове. Цялото пространство се казва Belka и го движат петима човека – откриваме ги в общата стая, където Валентина Шарра реже домашния си пай. Тя е скулптор от Италия (през лятото ви разказвахме за работата ѝ), Андрю Андерсон е музикант и журналист от Англия, здрависваме се и с илюстраторката Мила Янева-Табакова, а пък Рене Ван Рокел от Холандия вдига за поздрав и котката Белка – талисман на мястото. Кафеварката тъкмо се пълни с еспресо, когато се събираме под намерена от тях лампа за операции ("имаше и маса, но я хвърлихме от суеверност"), за да чуем как се е случило да се съберат, какво правят и за какво ще ни канят занапред.Мартиан пръв открива мястото и дълго го ремонтира. Струва си, защото е съвършено за неговите скулптури – отворено и огромно е (преди е било танцово студио). Мила е съпругата му, която след време слага бюрото си на втория етаж, пред огромни прозорци с красива светлина. В Академията после той се запознава с Валентина, която идва на посещение уж от любопитство, но с тайната цел да пита няма ли някой ъгъл и за нея. Днес е нейна цяла стая, отделена от останалите, където работи с камъни – любимият ѝ материал напоследък. Виктория Стайкова пък, приятелка на Мила, ги среща с Андрю и той донася на горния етаж инструментите си, за да експериментират с Мартиан. Сега имат банда, в която понякога се включват и други художници без музикално образование, но с жесток усет, както разказва англичанинът. Валентина е тази, която докарва тук Рене – също скулптор, дошла у нас за резиденция и останала по любов и по работа.Вече чертаем с показалец връзките между всички, но е ясно, че най-силно ги среща изкуството. Всеки прави своите неща, обаче си помагат или просто говорят за работите си. И петимата са убедени, че е важно ателието им да е с отворени врати и към нас – за разговори, посещения и събития. "Това е нещо, което в Берлин се случва постоянно, а тук го има рядко", казва Валентина, а Мартиан допълва, че нещата му сякаш стоят най-добре именно в естествената си среда. Струва ни се, че и халето с оголени дървени подпори помага – пространството е наистина впечатляващо, но пък работи и магията да видиш къде се ражда изкуството. В ъгъла забелязваш нещо недовършено, в което после разпознаваш прототип на скулптурата на двора; разглеждаш стара колекция от вещи, днес разхлабена обсесия, която някой ден може да влезе в изложба; в музикалното ателие изпробваш скулптура за звук, която реагира на почукването с ясен тон.

Добре де, не е ли трудно все пак да са петима, питаме само с известно недоверие? Не – още на първото събитие се оказва, че всеки прави това, в което е добър, и май най-голямото предизвикателство е да затоплят огромното хале. Вече е минал час в разходки и разговори, когато им казваме довиждане. Котката Белка махва с опашка, Валентина вади лаптопа си, за да проучи нов проект, Мила сигурно ще се качи до бюрото си, а Мартиан и Андрю подхващат мистериозните дейности, които прекъснахме, докато им помага Рене. Ще се връщаме – този двигател зарежда с петорна енергия.

BELKA studio for sound and form е на Митрополит Панарет 9
За посещение им пишете предварително във фейсбук @BelkaSoundAndForm