„Писък 6“: нова, по-вълнуваща посока

Истината е, че дори в света на киното жанровете попадат в категории и носят своите стереотипи. На романтичните комедии гледаме като на филми без особена дълбочина, а анимациите често се описват като детски филмчета. На дъното на йерархията обаче почти винаги седи един определен жанр – хорърът. Във филмовата индустрия той винаги е бил сред по-пренабрегваните и въпреки че през последните години наблюдаваме лек ренесанс и все по-интересни прочити на вечната тема за страха, то за масовата публика все още е трудно да не погледне един филм, попадащ в категорията ужаси, и да си каже – пропускаме.

В последно време обаче не просто забелязваме, че интересът към хоръра се увеличава, а наистина се усеща едно устремно завръщане на слашър филмите. Емблематичните за жанра маскирани герои се появяват отново на големия екран – Майкъл Майърс в Хелоуин, Кендимен със своята нова екранизация, но ако има едно име, което винаги ни кара да крещим и изкарва Писък от нас, това е Гоустфейс.

След повече от 10-годишна пауза 2022 започна с триумфалното екранно завръщане на един от любимите убийци на вече 2 поколения хорър фанатици. Писък се появи с гръм и трясък и по съвсем характерен за стила си начин шокира публиката и се превърна в нужното продължение, но и рестарт на поредицата. Самите му създатели го определят като „рикуъл“: комбинация от английските думи ребут – рестарт, и сикуъл – продължение. Благодарение на светкавичния успех на филма само година по-късно вече гледаме Писък 6, едно от най-чаканите хорър заглавия за годината.

В шестата част от поредицата проследяваме героите от предишната: съименничките на големия хорър виртуоз Джон Карпентър – сестрите Саманта (Мелиса Барера) и Тара (Ортега) Карпентър, както и близнаците Чад (Мейсън Гудинг) и Минди (Джазмин Савой Браун). Персонажите решават да напуснат родния си град Удсбъро и да започнат нова глава от живота си, но не им отнема много време, преди да осъзнаят, че това няма да е толкова лесно. Както и се очаква, кошмарът ги проследява в Ню Йорк, където нов убиец надява маската на Гоустфейс и за техен ужас той не следва нито едно от установените правила на жанра.Писък 6 идва с един слон в килера си, който е нужно да обсъдим още в началото.

Липсата на Нев Кембъл, която още преди месеци обясни, че няма да участва във филма поради проблеми с договарянето на заплатата. Боли ни да го признаем, но отсъствието на Кембъл, лицето на поредицата вече повече от 25 години, не се усеща, а в действителност това е може би най-големият комплимент, който може да се направи на филм, част от франчайз.

От самото начало на филма се усеща, че като втора глава от новата трилогия, ако се превърне в такава, режисьорското дуо Мат Бентинели-Олпин и Тайлър Жилет (които поеха щафетата през 2022 г.) имат много повече свобода и възможности за експерименти. До голяма степен предишният Писък не беше особено рисков. По модела на Междузвездни войни: Силата се пробужда той взе работещите елементи от предшествениците си, поигра си със силното чувство на носталгия и се превърна в нещо като успешно повторение, в което новостите се брояха на една ръка. Тук си личи, че режисьорите и сценаристите Джейм Вандербилт и Гай Бъси са имали възможност да раздвичат концепцията и да оставят своя отпечатък върху проекта, като започнем от решението да напуснем Удсбъро и да се потопим в забързания пулс на Ню Йорк.

Ню Йорк вдъхва нов живот на поредицата, но потенциалът на мегаполиса не е напълно уползотворен. Като изключим една доста ефектна сцена в метрото, която умело комбинира елементите на съспенс и зашеметяващ саундтрак, действието се развива основно в две сгради. Поради този избор ползите от града, който никога не спи, се свеждат до нула. Ню Йорк е място с характер и за жалост  този характер се губи във фона.

Всеки фен на Писък знае, че първата сцена във всеки филм от поредицата е сред най-емблематичните. Традицията започва още от 1996 г., когато виждаме Дрю Баримор да вдига телефона и да чува за първи път вечната реплика – What’s your favorite scary movie? (Кой ти е любимият страшен филм?). Този път ефектът от тази сцена е не по-малък и тя успява да комбинира всичките ни любими елементи от старите филми, но и да блесне с оригиналност не само в избора на актрисата, която играе първата жертва във филма, но и с решението убиецът да свали своята маска.

Безспорно блясъкът на филма идва от сестрите Карпентър. Джена Ортега (Тара) продължава да затвърждава статуса си на принцесата на хоръра. Масовото впечатление е, че звездата ѝ изгря от вчера за днес с ролята на Уенздей Адамс в продукцията на NetflixWednesday. Истината обаче е, че нейната първа по-голяма роля е в друга продукция на Netflix – психопатския сериал You. В трилър-комедията Ортега се превъплъщава в хапливата, саркастична и откровена до болка тинейджърка Ели и в рамките на един сезон завладя сърцата на своите фенове. От друга страна сериалът за дъщерята от Семейство Адамс само затвърди една много силна година за актрисата, в която тя се открои с няколко роли във филмите Болезнени последици, Писък и Х.

В Писък 6 Ортега доказва, че тя е много повече от намръщената Уенздей Адамс и че главните роли ѝ отиват. Нейната игра се откроява сред актьорския състав както в по-нелепите и смешни моменти, в които борави с чаровната си усмивка и сарказма си, но най-вече в сцените, които изискват повече от нея. От началото до самия край на филма присъствието на актрисата сграбчва зрителя и независимо дали става дума за нейните писъци, ожесточени схватки или сцени с преследване, погледът винаги е върху нея, защото в действителност актрисата е уловила нюансите на жанра и знае как да направи ужаса чаровен.

Докато очите на масите са вкопчени в малката Карпентър, трябва да споменем и изключителното изпълнение на Мелиса Барера. За разлика от предишния филм участието на Барера тук е много по-осезаемо. В предходната част хленченето и страхът зад очите на героинята често изглеждаха нелепи, но в Писък 6 Барера е много по-убедителна в ролята си. Трябва да се отдаде заслуженото и на сценария, който позволява на актрисата да ни представи един по-неразбран герой с много нюанси под повърхността на травмата си.

За добро и лошо фокусът е върху двете сестри и докато това дава възможност те да блеснат е и причината всички останали да останат на заден план. Всеки Писък идва със своята нова приятелска група, но за феновете на франчайза е ясно от самото начало, че голяма част от тях няма да доживеят надписите, затова е изключително важно дали в краткото време, в което гледаме героите, ще успеем да създадем емоционална връзка с тях. Тук Писък 6 не се справя. Познатите герои от предишните части потъват в сянка почти като убиеца, който се промъква скришом, докато главните герои са пред обектива.

Близнаците Чад и Минди губят своята идентичност. Чад, от една страна, служи за любовен интерес на героинята на Ортега, но крайно неубедително, а важността на ролята на Минди се опира до няколко мета коментара. Новите три попълнения в приятелската група Аника, Куийн и Ийтън имат прекалено малко екранно време, за да се развие каквато и да е привързаност към тях или потенциалната им загуба да означава нещо повече от поредното кърваво убийство.

Завръщането на  Кърби от четвъртата част, изиграна от Хейдън Пенетиер, не успява да постигне желания ефект на еуфория. На моменти героят ѝ стои нелепо в контекста на историята и новата приятелска група. Ролята на Кортни Кокс, която за разлика от Нев Кембел участва и тук, е доста маловажна, макар тя да е единственото лице, участвало във всички 6 филма. Пропусната е изключителната възможност героинята ѝ да получи нова дълбочина и да се разгледа една по-интересна нишка, свързана със загубата на любовта на живота ѝ и любимеца на франчайза шериф Дюи.

Дали краят и следователно убиецът е предвидим? Може би донякъде да, но ние сме научени отдавна, че най-важният въпрос не е кой, а защо и отговорът не разочарова. Подобно на предшествениците си, Писък 6 комбинира всичко, което човек обича в слашърите и в конкретната поредица. Кървави сцени, черен хумор, любимата тропа в мистериите – кой го е направил. Към коктейла добавяме доволно количество сатира и мета коментари към жанра, но и към абсурда, който можем да открием в това, че вече този франчайз е стигнал до своята шеста част. Всичко е по-кърваво, по-самоиронично и по-шокиращо. Втората част от новата трилогия затвърждава една нова и вълнуваща посока, в която този франчайз може да поеме, и ще е интересно да видим колко дълго може да продължи писъкът, преди да заглъхне завинаги.