Когато си обичаш работата, не е трудно да се справиш. В това противоречие се криеше и тръпката на живота ми през тези близо 4 години.
С какво те промениха те?
Станах по-самоуверен. Научих се да бъда позьор, защото е необходимо. Свикнах с явлението завист. Не можах да свикна с явления като мързел, безхаберие, двуличие.
Имало ли е момент, в който си се чувствал използван?
Всеки човек има такива моменти, каквото и да работи. Стремил съм се да са сведени до минимум. Компромисите в името на работата са нещо неизбежно. Въпросът е да не са прекалено драматични и да не повлияват трайно на самочувствието.
В световен план – сигурно знаеш дали са излизали мемоари на други главни редактори на Playboy. Или твоята книга е първата по рода си?
Излизали са доста биографии на Хю Хефнър – официални и неофициални. Тези дни в Америка издават поредната, за която Хеф твърди, че е най-обективна от всички. Но за подобни книги на бивши главни редактори от други страни не съм чувал.
Обидиха ли ти се някои от героите и героините след излизането на книгата?
Не мисля, че има за какво. Книгата не е написана, за да има обидени от нея. Със сигурност има и неколцина неособено щастливи – те са предимно от мъжки пол, но такъв е животът. Човек не може да ощастливи абсолютно всички, може само по-голямата част.
Майка ти е учителка по литература – как оцени тя художествените достойнства на книгата?
Г-жа Александрина Шаханова от Русе отдавна е наясно, че синът й си има собствен публицистичен стил. Друг е въпросът дали е убедена, че го използва в най-правилната посока. Но майките са за това – винаги да се гордеят със синовете си. В случая за нея по-важното е, че е научила доста подробности от личния ми живот и работата ми, които досега не е имало как да знае.
Как искаш да бъдат запомнени Мемоарите?
Като искрен и самоироничен поглед към живота вътре в една мъжка легенда.
Пишеш, че обожаваш фризьорки, сервитьорки и т.н. обслужващ персонал. Защо? Как пък не си описал една история с интелектуалка в книгата?
Харесвам красиви момичета, научени на труд, които владеят някакъв занаят, пък било то и най-елементарен, и нямат излишни претенции и самочувствие. Бих описвал случки, ако в тях имаше нещо поучително и свързано конкретно с митологията на това списание. Но мисля, че са подходящи по-скоро за следващата ми книга. Тя може да носи примерното заглавие Моят живот с жените: мемоарите на един бивш плейбой. Но до подобни обобщения, надявам се, има още много време…
Не ти ли омръзва да те питат само за жени?
Не. По-добре така, отколкото да ме питат за коли, за футбол, или пък примерно за мъже.
Още от Георги Неделчев тук.
