Rock n Roll Suicide
Според неговия продуцент и обичаен съмишленик Тони Висконти, едно от малкото твърди правила при записите на последния му албум било да "избегнат рокенрола". Предвид това, Слабият блед херцог вероятно би посрещнал със снизходителна усмивка точно този избор на любимо негово парче. Причината всеки тон от Rock n Roll Suicide да е отпечатан неизличимо върху мозъка ми е сантиментална – с него завършваха пост-пънк партитата в живелия кратко, но пък бурно като посетителите си клуб Лимона на ул. Иван Вазов. Петнайсетина години по-късно все още смятам "Time takes a cigarette, puts it in your mouth/ You pull on your finger, then another finger, then your cigarette" за една от най-романтично-декадентските начални строфи в рокенрола. Впрочем най-добрата версия на песента е в прощалния концерт на Боуи като извънземното Зиги в Hammersmith Odeon oт 3 юли 1973. Понеже няма как да имам само една любима негова песен, eто още три жокера, които сборните му албуми обикновено пропускат: Breaking Glass, Fantastic Voyage и Scary Monsters (And Super Creeps).
Ангел Каспарянов, музикант: DDed Star и Сепуко 6
The Last Thing You Should Do
Зимата на 96-та беше преломна. Клуб PSS беше музикалният революционен щаб точно до кучкарника на Цар-Сименовата градина в Пловдив. Голяма бохема. Здраво Гулов свири, всички се топлим около сцената. Правителството на Виденов падна, но на нас не ни стигна. Бяхме бедни и гладни за всичко. Ники (Професорът, Nick Bone) нахлу в PSS през февруари, вече 97-ма, и каза: "Пичове, нося лудница!". Извади диск на Earthling. Феноменална обложка. Гледам да не оставям мазни пръстчета по нея. Пипкам в края и дъхът ми се връща директно. Нямам време да вдишам. The Last Thing You Should Do беше първото ново парче, което чух и с което тотално разбрах, че промяната е живот. Текна във вената. Откраднах CD плеъра на едно момиче, за да слушам албума. Слушах го цял ден, пътувайки с автобус 94. Слушах, спах, откраднах вокали за парчета. На следващия ден върнах плеъра. Имах нови идеи… Пътешествието, започнало за мен от дете с Glass Spider, продължи с нова скорост, нова машина на времето. Боуи е духът, който променя, моделира и винаги ще ми казва какво е последното нещо, което трябва да направя.
Ясен Згуровски, артист
Magic Dance ‘86
13-годишни в Пловдив с приятелката ми Дена гледахме на кино Лабиринт. Познай на следващия ден кои двама се появиха в училище с тупирани коси и ризите с жабо от гардероба на майките си. Боуи е един от героите, които в най-ранна възраст ми показаха, че е възможно да си различен – и да си убедителен пред обществото, че това е окей.
Мила Михова, оперна певица
John, I’m Only Dancing
Имаше един период през 2009-та, когато бях тотално зациклила в тази песен и слушах само нея. Правила съм всичко, докато я слушам – включително салто мортале от бара на Butcher’s. Любовната ми история с песните на Боуи обаче започва още от China Girl, в която се влюбих като малка – има едно такова лесно звучене. После чак като по-голяма започнах да разбирам, че не е лесна като значение. Все още изтръпвам, когато чуя "I’ll give you television, I’ll give you eyes of blue, I’ll give you man who wants to rule the world". Боуи е велик поет.
Павел Найденов, музикант
Lazarus
Днес текста й ми звучи малко саркастично: "Look up here, I’m in heaven, I’ve got scars that can’t be seen…". И преди съм поглеждал нагоре към Боуи, макар и само в сънищата. Като бях дете и все още съществуваха така наречените видеотеки, от които можеше да заемеш касета срещу 2лв за 24 часа, един ден по-големият ми брат се прибра вкъщи с Лабиринтът. Образът на Боуи толкова ме впечатли, че ме преследваше следващите няколко нощи в съня ми – буквално. Аз бях в ролята на бебето, което обикаля в подземието с различните измерения, пълзях стъпало по стъпало, чувах гласове, а неговата сянка беше навсякъде около мен. В един момент той заставаше пред мен и тогава се събуждах… След толкова години вчера отново гледах този филм – доста се посмях.
Борислав Банев, редактор и попкултурен наблюдател
Sue (Or in a Season of Crime)
Никой от моето поколение няма да е честен, ако заяви, че е "израснал с Боуи". Най-малкото, защото 80-те са най-слабия му период (творчески, иначе през 70-те е кожа и кости), а и комунизмът не толерираше бисексуални. Аз после се постарах да наваксам – пих бира на Heddon Street 23 в Лондон, където е заснета корицата на Ziggy Stardust, поговорих си с Дилън Джоунс – редактор на GQ и автор на прекрасната книга When Ziggy Played Guitar. Дори преди няколко дни посрещнах Нова година пред Hansa Tonstudio в Кройцберг – с бутилка вино, вдигнал яка срещу дъжда, подобно Боуи през 70-те, записвайки Берлинската трилогия там… Най-важното за Дейвид Робърт Джоунс обаче не е да роним сълзи, а да конспектираме всичко, на което той ни научи. А то не е малко. Например, да сме винаги различни във всичко, да не се приемаме твърде сериозно и да се научим да обичаме, по дяволите!
Пламена Гиргинова, оперна певица
Life on Mars
За един от концертите ни Grace on Air с пианистката Мария Каракушева решихме да направим кавър на Боуи и избрахме Life on Mars, най-вече защото в оригинала пианото присъства много отчетливо. Започнах да я разучавам – струваше ми се абстрактна, сюрреална… Беше ми трудно да я усетя. Досега не ми се беше случвало да изпитвам затруднения с ученето на текст – учила съм цели опери наизуст. Когато излязох на сцената, естествено го сбърках. Това си остана песента, която най-много ме притесни и ме извади от зоната на комфорт, за да я разбера. Въобще не е лесно да имитираш Боуи – какво остава да бъдеш него?!
Margg, музикант: 1000 names
Little Wonder
Това беше най-откаченото нещо, което бяхме чували до момента с брат ми. Знаехме за Дайвид Боуи и му се кефихме още от филма Лабиринт и клиповете му (Let’s Dance!!!), но когато излезе Earthling, това просто беше като послание от друга планета – и не спирахме да го слушаме.
