Плейлистът на 2020

Как, питаме ви отново, да изпратим такава година? Приповдигнатото „10, 9, 8…“ и така нататък да бъде заменено от гневни нецензурни думи по адрес на 2020 или пък от горещи молитви по адрес на 2021?.. Я, най‑добре хванете още 14 свои другари (друга бройка засега е над закона) и УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА! Плейлистът обаче изисква да е по‑специален.

F2020 повдига темата без заобикалки. Годината е ужасна, абсурдна, няма как да избягаме от нея и единственият начин да се справим е да є ударим една „благословия“ и да се надяваме на 2021. Дамското трио от Нешвил пусна песента през юли, с което не просто предсказа колко досадна ще ни се види 2020 в следващите 5 месеца, но доказа и силата на TikTok. „Още на следващата сутрин след пускането му парчето вече имаше пет милиона гледания! И телефонът ми се взриви от всички „WTF, WTFFF?“, които получих. Това беше моментът, в който си помислих: „По дяволите, май имаме нещо“!“ Да, момичета, имаме хит. И го пускаме в 23:59, за да кажем на годината „Сбогом“ по начина, по който заслужава.

Парчето излиза през януари 2019 и представлява меланхолично разсъждение върху потока на времето. Потоооокът на времето, който през 2020 е нещо като Алисиния следобеден чай. Всеки е заклещен в този или онзи момент от деня и времето едвам му стига да се премести на съседното място на масата (дивана, стола, леглото и така нататък). „Мм-мм, мм-мм-мм / 2021, ще помислиш ли за нас?“ се пее в парчето на инди рок бандата и това звучи толкова обнадеждаващо, че ти иде да се гръмнеш.

Някои казват, че това конкретно парче реферира към 1984 на Джордж Оруел, но според нас е добро описание на живота като цяло и дните през 2020 в частност. Още едно заглавие на същата банда е достойно за място в настоящия плейлист: The Day The World Went Away. Изборът кое от двете да пуснете оставяме изцяло на вас. Изглежда Трент Резнър ни е подготвял за тази ситуация от години.

„Парчето е за тревожност и параноя, с които не знаеш как да се справиш. И отчаяното желание да защитиш себе си и семейството си от хаотичните сили на злото, без дори да знаеш какви са те, нито кой е прав или кой греши, или в какво да вярваш.” Има ли нужда да ви казваме нещо повече?

Подобно ябълката и Нютон, песента „ударила” Джо Стръмър по главата в действителен супермаркет, намиращ се в близост до жилищния блок, в който по онова време живеел с приятелката си. Въпреки че супермаркетът съвсем не е бил тооолкова голям, че да се изгубиш физически вътре, в интервю от 1999 Стръмър признава, че „(песента) ми хрумна, докато се лутах наоколо, напълно зашеметен от цветове и светлини”. Това със сигурност обяснява тежката тема за комерсиализма в лириката, но причината да предпочетем Lost In The Supermarket пред Four Horsemen е друга, при това – основателна. Припомнете си всяко пазаруване в голям хранителен магазин от март насам и ще се съгласите. Чакане на опашки, презапасяване с консерви, „къде, по дяволите, изчезна всичкият дезинфектант?”, „госпожо, хайде малко да се раздалечим!” и цялата истерия около тоалетната хартия.

Има два начина да интерпретирате заглавието: не си правете труда да мечтаете, защото така и така е свършено, или дори не си мечтайте, че това някога ще свърши. Ако питате нас, и двата не са особено оптимистични или ако ползваме брадатите шеги за оптимиста и песимиста: песимистът казал, че краят е близо, а на още по-големия песимист му хвръкнала шапката от възмущение, защото тези УЖАСИИ НИКОГА НЯМА ДА СВЪРШАТ. Освен от нашия плейлист парчето е част и от саундтрака на минисериала Сблъсък (по постапокалиптичната новела на Кинг) от 1994, което казва всичко. Освен едно: тази година излезе нова екранизация по книгата (отново с участието на Кинг като сценарист).

 

Тук удряме комбо на чисто първосигнално ниво (кралиците носят корони, а болен е повторено три пъти). Освен в буквалния му прочит обаче (довиж-дане за 14 дни) възприемаме заглавието и в преносния: извратено, болно и нездраво беше не само случилото се през годината, но и нашето отношение към него. Да имаме време за мисли и да останем малко сами със себе си се оказа по-страшно и от ядрена война. И Sick Sick Sick на QOTSA преминава плавно в I Can’t Escape Myself на The Sound.

Тази година всички се гневихме на всичко. Яд ни беше заради несправедливостите и страданията. Ядосвахме се как е възможно все още да има расово неравенство или грип да промени до неузнаваемост всекидневието на света. Някои ги беше яд на съквартирантите им, че се виждаха с половината w през време на пандемия, други се гневяхме на възрастни членове на семействата си, че все още си развяват коня въпреки апелите за предпазливост. Затова ни се видя съвсем в реда на нещата да включим овехтялото парче на братята Галахър. „Не поглеждай назад с гняв” е универсална мантра. Страхуваме се обаче, че винаги ще има за какво да се ядосваме.

Това парче включваме по две причини. 1. О-бо-жа-ва-ме Monolink и 2. заглавието му звучи като равносметка. Нека опитаме с малко фина пренастройка на начина си на мислене. Тук може да помогне и прословутата реплика на Тирион Ланистър от Игра на тронове, произнесена в отговор на хленчене, недоволство и решителност от типа „по-добре да умра, отколкото”… "Смъртта, казва Тирион, е окончателна. Но животът – той е пълен с всякакви възможности!"