Плейлистът на Александрина Александрова

Нищо странно за човек, завършил Музикалната академия. Междувременно обаче Алекс (малко неохотно) задвижва кариера на модел, преди да настигне мечтата си да има група – Парапланер литва през 2014 с подходящите хора под крилото и засилка от джази фюжън песни с теми за комари и пчели, причиняващи апокалипсис. Иначе на нея ѝ се живее на морето, обградена от четириноги, и преди време даже обмисля къде да отвори кучешки хостел. Липсата на шофьорска книжка тогава я спира, но сега Алекс без проблем ни закарва в личния си плейлист, с който се готвим за изстрелване в Орбита – новият албум на Парапланер в колаборация с хип-хоп бийтмайстора Гена, който се промушва на живо през колоните на Kino Cabana на 19 септември.

Pearl Jam – Even Flow                                                               

    

Не просто искам това парче да е мое, искам да съм Еди Ведър. Искам да имам неговата коса, да съм на сцената с тези песни, да се гмурна върху ръцете на публиката и да се катеря нависоко. Мен ме е страх, но ако съм него ще го преодолея. Гледах Pearl Jam миналата година в Прага и тогава не пях, не танцувах, просто стоях в ступор и поглъщах всичко пред мен.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ТЕ РАЗБИ НА ЖИВО

Evanescence – Going Under                                                                                                                        

      

Тази група не съм я слушала от тийнейджърските си години, но когато свирихме на Hills of Rock в Пловдив през 2017, ги гледах и не можах да повярвам Ейми Лий как пее на живо. През този ден беше твърде топло, имаше страшно много комари, но няма как да не се развълнуваш за хората, с които си израснал. Шърли Менсън като вокал също е велика, на тази жена тотално не ѝ пука от нищо.

Парапланер/Гена – Седмото кафе                                                                        

    

Беше почти сглобена на репетиции, но някак ѝ липсваше завършек. Реших да звънна на Евгени, с когото се бях запознала малко преди това, а той взе, че се нави. Изпратихме му инструментите и му казахме, че има пълна свобода да прави каквото иска, без да има уговорка за нещо повече. Няколко дни по-късно ни върна почти готово парче и с неговото виждане се получи нещо много различно от песните, които сме правили досега. Така решихме, че трябва да е цял албум.

ПЕСЕНТА, КОЯТО СЛУШАШ НА ПЪТ

Иван Шопов – Яне         

                                                                                                  

Веднъж пътувахме с групата, не помня за къде точно, но беше мрачен, планински път и имаше мъгла, която се спускаше над зелена тишина. Тогава слушахме Яне и ревахме като кучета, защото беше извън тази планета. Всъщност целият албум на Иван Шопов с Авигея го взимам, когато заминаваме с кола нанякъде, защото е изключително красив.

ПОСЛЕДНАТА ПЕСЕН, КОЯТО ТЕ РАЗТАНЦУВА

Jorja Smith – Be Honest           

                                                                                    

   

Не мога да спра да я слушам и си танцувам на нея най-вече вкъщи, като се опитвам да не го правя публично – просто не ми се отдава. Между другото си мислех, че в новия ни албум Орбита има доста танцувални парчета и трябва някак да се озаптя на сцената, защото не искам хората да виждат това. Чувствам се неудобно, пък и в повечето случаи повече се лигавя, отколкото танцувам, освен ако не е Джорджа Смит между стените на дома ми.

ПАРЧЕТО, НА КОЕТО СИ ПОПЛАКА

Depeche Mode – It’s No Good    

Когато бях тийнейджърка, имах една любов, която беше леко несподелена, леко невъзможна с един младеж от София (аз съм от Благоевград). Нямаше как да се получи между нас и си спомням, че много плаках на It’s No Good. Даже имаше период от време, когато не можех да си я пусна, защото веднага ми се насълзяваха очите. Просто се беше забила някъде в сърцето ми и текстът е много силен за мен, въпреки че е леко пълен с клишета.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ОПРАВЯ И НАЙ‑ГАДНИЯ ТИ ДЕН

Morcheeba – Rome Wasn’t Built In a Day     

      

Това парче ми дава спокойствието, че не е нужно да бързаме и че ако паднеш, можеш да станеш и да пробваш пак. Преди години имах сутрешна джам сесия в Чайната, която даже вече я няма, и много оплесках нещата. Прибрах се супер разочарована от себе си, но си пуснах Rome Wasn’t Built In a Day и след това гледах много по-позитивно на всичко. Действително най-гадните ми дни са, когато не съм оправдала собствените си очаквания, но музиката има огромна сила да променя настроения и, както може да те издигне високо, така може и да те изравни със земята.

ПЕСЕНТА, КОЯТО ТЕ ВРЪЩА НА МОДНИЯ ПОДИУМ

Die Antwoord – Baby’s On Fire                     

       

Звучеше на едно от последните ревюта, на които се раздадох, защото много подхожда за бързо ходене на токчета, чувствайки се като "rich bitch". Бях доста впечатлена от песента, с дни не спирах да си я пея и даже им казах, че са направили много добър избор. Естествено, много зависи и от дрехите, които носиш. Някои са за по-бърза походка, със самочувствие, други са много по-стилни и женствени и трябва да е по-бавна музиката, а аз винаги обичам да съм в ритъма на нещата. Ревюто е едно цялостно представяне все пак.

ПЕСЕНТА, КОЯТО НЯКОГА ТЕ Е ШОКИРАЛА

The Prodigy – Smack My Bitch Up                    

    

    

Тук ме шокира по-скоро клипът, който разбрах, че е забранен навсякъде. Той се случва през погледа на едно парти животно, което накрая даже май се оказа жена и имаше пиене, шмъркане, секс. Помня, че бях малка и тези неща ги пускаха по MTV, което в днешно време няма как да го видиш, защото медиите и въобще музикалните телевизии много се промениха. Мисля, че най-сериозната задача на изкуството е да провокира. Когато направиш нещо, то да има отзвук, да го мислиш след това. В последната една година по подобен начин ме шокира Били Айлиш – не точно така, но ме удря също толкова силно.