Ивайло Василев – Jin Monic
Down in the Past

Приятел, който от години влияе значимо на музикалните ми предпочитания, беше направил качествена инди рок компилация на CD (все пак беше отдавна, днес уважаваме авторските права). Пътувахме и метнахме диска за фон на разпилените ни разговори в колата. Наред със задължителните за нас тогава Kaiser Chiefs, The Killers и Franz Ferdinand, абсолютно равноправно зазвуча мега енергично парче с циклещ китарен риф в интрото. Down in the Past е инди рок експлозия, която не може да слушаш безразличен, без да завъртиш volume копчето надясно. Признавам, че бях загубил следите на Mando Diao, но предстоящият концерт ме накара да си пусна пак албумите им. Оказа се, че с много силни хитове са влизали в безброй мои плейлисти, без дори да го осъзнавам. Нямам търпение да ги видя в Sofia Live Club, ще бъде яко.
Йоана Иванова – графичен дизайнер
Dance With Somebody

Чух тази песен, когато бях на 16, и много, ама много ми хареса. Качих си я на телефона, споделих си я на стената, пратих я на приятели, но повече от всичко исках да я пусна на купон. Направо си вървях по улиците, представяйки си какъв фурор ще предизвика. Текстът се помни лесно, има паузи, в които да си пийнеш от водката, мелодията е супер за неадекватни танци тип скачане и най-важното – песента позволява всякакъв вид викане, пищене и дране, което е супер. Когато дойде моментът на истината, се оказа, че съм пуснала някаква странна версия на парчето, която има неособено вълнуващо интро, дълго към минута. На средата му някой просто я смени и така мечтата ми не се осъществи. Десет години по-късно обаче продължавам да твърдя, че това е една страхотна песен за купон.
Георги Ачов – фотограф в Achography
Gloria

Появиха се преди няколко години в плейлиста ми с хита Dance With Somebody. Това парче всеки път ме кара да се напъна да пея, въпреки че не ми се отдава. Гаражният рок от 70-те с примеси на брит поп определено ме привлече и, ако се кефите на качествена и оригинална музика с нотки на романтика отпреди петдесетина години, задължително трябва да ги чуете. Със сигурност гласът на Бьорн е тайното оръжие на симпатичните шведи, а на мен лично ми наподобява Ноел Галахар и Оasis, което е достатъчно да ги оценя. Парчето Good Times от последния им албум звучи наелектризиращо, но определено най-любимата ми тяхна песен си остава Gloria.
Ража Ел Мадхун – Dead Man’s Hat
God Knows

Илияна (на чело и синтове в Dead Man’s Hat) ми пусна тяхна песен преди около четири години, което си е направо късно, но, след като ги чух, започнах да се ровя малко повече в песните и историята им. Първоначално помислих, че са англичани заради, меко казано, тежката брит категория в звука им, но се изненадах приятно, когато разбрах, че са шведи. Страхотно е, че банда от такъв ранг ще има концерт в София и чакам да чуя на живо God Knows – заради микса от стила на лошите момчета от 60-те и момчешкото брит звучене от същите години.

Иван Милев а.к.а Shaker Maker – музикален селектор
Sheepdog

Наред с британските и задокеанските си събратя, които формират новата инди вълна от началото на 21 век, Швеция ми направи силно впечатление като неособено голяма страна, изобилстваща от интересни артисти. По онова време живеех в Гьотеборг и лично съпреживях възхода на банди като The Hives, The Hellacopters и Caesars. На същата тази сцена Mando Diao се превърнаха в особено ярко явление с експлозивната си смесица от директен китарен звук, повлиян от най-добрите традиции на 60-те и 70-те, и пронизващия вокал на Бьорн Диксгорд. Моя съученичка ми подари дебютния им сингъл Sheepdog и любовта беше от пръв поглед. Останалото е история.
Mando Diao свирят в Sofia Live Club на 9 декември от 20:00 за 50лв от eventim.bg