Когато човек реши да си купи книга, първото име, което идва наум, е Славейков. Така е за много хора, от много време. Независимо дали търсиш нов учебник, джобен роман за отпуската, стар брой на любимо списание или рядко копие от антикварна книга, най-вероятно е да го намериш на площад Славейков. Въпросът е докога. Общината има намерение да разкара сергиите с книги до следващото лято и на тяхно място да направи… още никой не знае какво. Говори се за детска площадка, билетен център, музикална сцена или просто площад с пейки и цветенца. С темата се спекулира доста, всички се ослушват за поредната далавера, но по-интересното е, че и самите софиянци не могат да стъпят здраво на една позиция трябва ли на площад Славейков да има открит пазар за книги.
Първият главен аргумент против e кочината, която търговците оставят след себе си вечер. Съдраните кашони от банани и ветреещите се в краката на баща и син Славейкови наилони са един от кошмарите на този град. Защитниците на пазара казват друго – че за почистването на площада трябва да се грижи общината, а не букинистите, които просто са платили наем да продават през деня. Този аргумент обаче намирисва на стария проблем кой трябва да чисти след гражданина Х, който си тръска пепелника през терасата.
Противниците на Славейков не забравят и друг важен довод – на пазара безнаказано се продават всякакви интелектуални продукти без авторски права – музика, филми, компютърни игри и софтуер. Отговорът на защитниците тук е, че виновни за това са властите, които трябва да санкционират разпространителите на незаконно съдържание. Но някак си не го правят.
Друг основен анти-Славейков аргумент е, че книгите трябва да се приберат на топло в книжарниците, вече имаме много – малки, големи, специализирани, всякакви. В тях на клиента му е далеч по-комфортно да потърси, разгледа и избере какво да си вземе за четене, без някакъв премръзнал чичо да го спича с въпроса какво точно иска. Там книгите винаги са нови и чисти и са подредени като в библиотека, а не като на сергия за чорапогащници.
Но в крайна сметка Славейков е алтернатива на луксозните книжарници, а не техен заместител. Истината е, че зад светналите витрини се продава главно мейнстрийм литература и от подредената поличка не могат да ти извадят Ерхард Фрайтаг на немски, в оригинал, издание 84-та година примерно. Такива книги се търсят на Славейков. Понякога може да ти струват по-скъпо, но не е задължително – точно заради многото книжарници наоколо цените на открития пазар отдавна вече не са завишени.
Има и друго – личният контакт с букинистите е нещо специално. Те често не са така симпатични като усмихнатите книжарки, но живеят от и за книгите и в студ и пек, в сняг и дъжд, изкарват стоически прехраната си на Славейков. Преди да затрием с лека ръка този емблематичен за София пазар, трябва да помислим и какво ще правят те, когато закрием работното им място. Въпросите са много, проблемът е голям, а решението – в нечии чужди ръце. Остава да се надяваме, че ще е правилното.
Дискусия по случая Славейков има в Централен дом на архитекта, 18 ноември, 14:00