Фамилията Прошек насочва погледа си към българските земи години преди тяхното освобождение. Иржи Прошек пристига в тогавашната Османска империя още през 1870, но всички други пристигат след Руско-турската война – братята му Теодор и Вацлав, както и братовчедите Йозеф, Георги и Богдан. Всички те участват активно в българската търговия, пивоварство, печатарство и строителство – поне до национализацията през 1947, която смазва частната инициатива.
Фабриката
Разбира се, най-известната (не само днес, но и навремето) дейност на Прошек е бирената фабрика, произвеждаща изключително популярното Прошеково пиво. Нейната внушителна сграда (с точен адрес Сан Стефано 22) дълго време пустееше, а през 2005 бе взето кощунственото решение за събарянето й. Строежът на сградата започва още през 1884 и по време на завършването й тя се извисява внушителна и самотна в района на бъдещия Орлов мост. Произвежданото във фабриката Прошеково пиво бързо става изключително популярно в цялата страна – добре облечените господа и дами надигат красивите зелени бутилки с тапа от Борисовата градина до Чамкория (тоест Боровец), Пловдив и Кюстендил. Особено готина ни се струва градската легенда, че от фабриката до близката питиепродавница Дълбок зимник е достигал истински пивопровод, завършващ с чешма, от която течало Прошеково пиво.
Строители на съвременна България
Точно така, братята Прошек (и техните братовчеди) са едни от най-важните хора, стъпвали някога в българската столица. Отрупаното им с награди пиво би било достатъчно за тази констатация, но държим да отбележим, че тяхна е първата печатница в града, замесени са и в проектирането, финансирането и изграждането на изключително важни за София проекти като Централната жп гара, Лъвов мост и намиращия се на две крачки от пивоварната Орлов мост, металните парапети и орлите за който са поръчани направо от имперска Виена.
