Озвучаваш разказвача в NASCAR 3D, ти самият фен ли си на колите и ралитата?
Харесвам тръпката на състезанието и съревнованията. Такъв съм и в живота – обичам да се състезавам по-скоро със себе си, но и с другите. Относно колите – обичам да ги карам, дори и в задръствания. Но сервиз да не виждам! Мразя, когато ми се наложи да сменям гума.
Примерен шофьор ли си?
Да. Макар че обичам да карам с висока скорост, когато пътят го позволява. Рядко правя нарушения и обикновено катаджиите поглеждат с разбиране, като видят, че талонът ми е с пълен набор точки.
Каква кола караш и коя е най-високата скорост, която си вдигал?
Автомобилът ми е Toyota. Не съм минавал 200. Моят съвет към шофьорите е да гледат колата им не да е бърза, а да е с добри спирачки.
В оригинала NASCAR 3D гласът на разказвача е на носителя на Златен глобус и Еми Кийфър Съдърланд. Притесняваше ли се, че го дублираш?
Не. С колегата Съдърланд си партнирахме с лекота. В ролята на диктор нещата са по-лесни. Случвало ми се е да озвучавам Брус Уилис в Умирай трудно 3. Той е много различен от мен като характер и не мисля, че успях. Де Ниро също би ме затруднил – него още го нямам в творческата си биография. Но от работата си върху гласа на Джеръми Айрънс съм бил доволен.
Един актьор озвучава няколко роли в сериал, ти с колко гласа разполагаш?
На 44 години съм и може би на колкото съм години, толкова гласове имам. Това се нарича вариабълност на гласа. Действително всеки актьор в дублажа трябва да озвучи няколко персонажа, но не всеки го прави толкова добре, че гласовете да са различни. Трябва да имаш рефлекси, доколко да интонираш, кога да влезеш. И преди съм казвал, че 90% се справят добре, но само 10% са тези, които правят истински, художествен дублаж.
По колко епизода дублираш на ден?
Една смяна е пет часа и за това време правим максимум четири епизода по 45 минути. Нямаме избор да правим по-малко, защото ефирът ни подпира и иска още и още. В дублажа се шегуваме, че навремето работехме за пари, след това за слава, а сега за ефир.
Имаш ли представа колко сериала си озвучил?
Не. За близо 20 години са страшно много, като се има предвид, че аз съм активно работещ в дублажа. Слава Богу, сериалите ставаха все по-интересни, за да стигнем до Доктор Хаус, който според мен е върхът на сериалите.
Наистина ли го харесваш, или смяташ, че е връх, защото точно Доктор Хаус ти донесе награда Икар в категория Златен глас?
Наистина ми е любим, защото вложих много лично в персонажа. Много ми допадна и с ръбатия си характер, и с това, че винаги е прав. Това донякъде кореспондира с мен и затова влагам от себе си.
Помниш ли първата си роля в дублажа?
Режисьорката Мария Николова ме хвърли директно в дълбокото с главния персонаж в сериала Дъщерята на Мистрал. Дублирах Стейси Кийч и четях надписите.
Преди години изигра Апостола в тв версията на Тайната вечеря на дякона Левски от Стефан Цанев. Ако трябва да избираш роля – Левски или доктор Хаус?
И двете. Моето желание е да откривам нови черти в себе си, които да влагам в ролята. Затова съм много щастлив, когато ми дадат роля, различна от самия мен. Скучно е да играеш себе си на сцената. Затова – разбира се, че Левски и, разбира се, че такъв ръбат персонаж като доктор Хаус. Интересна е и ролята ми в представлението на театър Възраждане Сексуалните неврози на нашите родители. Играя доста нетрадиционен за себе си тип – циничен и брутален. Получи се хубав спектакъл. Мариана Жикич, която играе главната роля, взе Аскеер.
В момента текат конкурси за директори на общинските театри в София. Теб не те ли блазни подобен пост?
Не. Аз съм отговорен човек и ако се захвана с това нещо, няма да съм действащ артист, а аз искам още да играя. Може би имам амбиции да поставя нещо, но това ще става тепърва. Бих работил с млади хора в НАТФИЗ, но и това изисква време.
Защо оставаш верен на театър Възраждане?
Харесва ми атмосферата в него. Той е малък, но в последните години се родиха много качествени представления, които вдигнаха нивото. Театърът вече не е анонимен и ще стане едно камерно бижу. Обичам психологическия театър, който е много добре разположен на тази сцена. С удоволствие ще играя и в мюзикъл – имам силите и способностите. Тоест голямата сцена не ми е чужда и ще приема всякаква покана в тази посока, ако се появи. Общо взето не искам да се ограничавам в нищо – както в живота си, така и професионално.
Какво репетираш в момента?
В края на сезона завърших репетициите на Табу на Карл Джераси – българският евреин, който е откривател на хапчето антибебе. Режисьор е Георги Михалков, а Джераси ще пристигне за премиерата наесен.
Какъв е твоят човек в пиесата?
Аз съм мъж, чиято съпруга има проблем със забременяването и се налага ин витро. Освен това сестра ми и нейната приятелка са хомосексуална двойка, те също искат дете и прибягват до ин витро. Накрая така се оплитат яйцеклетки и сперматозоиди, че единственото разрешение е всички да останат на едно място заедно и „всичко да си остане в семейството”.
Комедия ли е?
Трагикомедия. Много драматични ситуации може да звучат смешно. Точно както в живота. И по този повод се сещам една любима фраза – „Докато се усмихнем и се озъбваме”… Изобщо идният сезон ми се очертава театрален. С Бина Харалампиева започваме репетиции на английската пиеса Опасен завой. Ще се появя и в детския репертоар на Възраждане – забележи – аз, с моя ръст от 190 см, ще играя джудже, ха-ха!
Когато не си на сцена или в студио, пак ли говориш толкова правилно?
Да. Хващам се, че имам сленг тук-там. Но правилният говор е станал механичен. Разказвам една случка, от която половината е истина, а останалото – моя измислица. Обремененият артист от дублажа върви по улицата, една просякиня го спира и подава ръка. И казва „Извинявайте, бихте ли дал някоя стотинка.” Артистът от дублажа се спира, изрича натъртено: „Казва се „Бихте ли далИ” и подминава. Това е много характерно за нашата професия, защото актьорът става чувствителен към говора.
NASCAR 3D с Даниел Цочев е премиерно в кината от 18 юли
