По Оборище

Есента е подходящо време за разходка в един от най-живописните софийски квартали – този около Докторския паметник. Без значение дали търсите романтика, уединение или творческо вдъхновение, този стар квартал има по нещо за всеки. Повеждаме ви на обиколка по една от големите му улици – Оборище, кръстена на историческата местност край Панагюрище, където е взето решението за избухване на Априлското въстание.

Малцина знаят, че Оборище води началото си от Г. С. Раковски. По двата ѝ тротоара са строени редица символи на столицата, като базиликата Св. София, сградата на Светия синод, паметникът на Незнайния воин, галерия Квадрат 500 и Националната художествена академия.

В сърцето на площада се издига най-големият православен храм в България – Св. Александър Невски. Патриаршеската катедрала е завършена през 1912 по проект на руския архитект Александър Померанцев. Започналите войни обаче забавят освещаването ѝ с 12 години и това се случва чак през 1924. Малко известен факт е, че по време на Първата световна война катедралата сменя името си вследствие на военни действия от страна на Русия срещу морския ни град Варна. Така до 1920 храмът носи името Св. Св. Кирил и Методий.

Веднага щом пресечем булевард Васил Левски, пред нас се изправя величественото здание на Народната библиотека, която и днес носи името на двамата братя. Сградата е открита през 1953 и първоначално се нарича Народна библиотека Васил Коларов. Любопитното тук е, че преди построяването ѝ на това място се е намирал Царският манеж, който дълго време изпълнявал функцията на галерия, в която се провеждали някои от най-значимите изложби в периода между двете световни войни.

Продължаваме с разходката, за да спрем на отсрещния тротоар. Сградата под номер 5 има впечатляваща история. През 30-те и 40-те години на миналия век тук се е помещавал институтът Opera Italiana Pro Oriente, който развива обширна благотворителна, културна и образователна дейност у нас. Неговата първа копка е направена на 7 септември 1925 от папския нунций в София Анджело Ронкали. Години по-късно, той става известен като папа Йоан XXIII. Дълго време в сградата се помещава и Националното музикално училище Любомир Пипков преди преместването му на същата улица.

На ъгъла с Кракра ни посреща красивият фамилен дом на тютюневия търговец Дончо Палавеев. Сградата е дело на архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров, а те споделят следното: "Домът на г-н Д. Палавеев в София, на ъгъла на улиците Кракра и Оборище, е строен в 1922. Програмата на домостроителя определяше щото сградата да бъде самостоятелна – за едно семейство, като в подземния* (приземния – бел. ред.) етаж бъдат разположени всички помещения, обитавани денем, а именно: един по-обширен вестибюл, столовата, салон кабинет и зимната градина; а в горния етаж – една дневна, 4 спални, баня, тераси и пр.".

Твърди се, че интериорът служи за вдъхновение на Димитър Димов при създаването на дома на Борис Морев, главния герой в романа Тютюн, а истинският собственик Дончо Палавеев пък е прототипът на образа.

По същия тротоар следват сградата на Националното музикално училище (на номер 17), строена през 60-те години, за да се превърне в дом на голяма част от тогавашния български политически елит, както и централата на Българската голф асоциация, която се помещава в къщата на номер 19. Тя е построена в началото на 30-те години на миналия век за дом на друг тютюнев магнат – Крум Чапрашиков. В нея за кратко живее и Тодор Живков.

Преди да пресечем Сан Стефано, поглеждаме наляво, за да видим паметната плоча, указваща кооперацията, в която е живял, със съпругата си Маргарита Дупаринова, големият български артист Апостол Карамитев, познат от Любимец 13, Специалист по всичко и Рицар без броня.

Продължаваме по Оборище, където се срещат няколко посолства и резиденции. На номер 27 се намира резиденцията на френския посланик. Този същински дворец е построен през 1929 от архитектите Тодор Златев и Димитър Коев за дом на Ангел (Анжело) Куюмджийски, който е роден в Самоков, завършил е парижката Сорбона и след завръщането си се е превърнал в един от най-успешните предприемачи и банкери в страната.

В тази сграда през януари 1989 се провежда прочутата среща между френския президент Франсоа Митеран и дванайсет представители на българския интелектуален елит, сред които Блага Димитрова, Радой Ралин, Йордан Радичков и бъдещият президент Желю Желев.

На номер 31 намираме резиденцията на нидерландския посланик. Сградата е строена в началото на 30-те години, а нейни собственици са родът Пееви. Най-познатият сред тях е бащата, Велизар, който в началото на XX век създава първата шоколадова фабрика в България. Благодарение на него славата на шоколада достига до най-малките кътчета на страната, откъдето Пеев получава писма относно употребата на новия продукт. Сред тях са молбата "ако шоколадът е течност, изпратете ни една бутилка" и въпросът "с лъскавата хартишка или без нея’ се консумира.

Срещу дома на Пееви гордо стои и къщата, построена за индустриалеца Георги Семерджиев. Сградата се отличава с няколкото статуи на амури, които придават елегантност на фасадата. Това са само част от сградите по ул. Оборище, пазещи спомена за славното минало на столицата. А в следващия брой продължаваме разходката по Шипка.

Зад Бохемска София стои екип от млади хора, които обичат да се ровят в миналото на столицата. Факти, легенди и легендарни пешеходни обиколки из града са тяхната сила. Споделят я с нас. Бохемска София и Програмата се хващат под ръка и тръгват на разходки из софийската история.