По пътя: 3 нетрадиционни метода за обществен транспорт

Общественият и градски транспорт в различните държави обикновено е доста предвидим. Повечето големи градове разполагат с прилична метро мрежа, допълнена от традиционен наземен транспорт, като трамваи, тролеи, автобуси и таксита. Светът обаче е шарен и на някои места от глобалната карта ще ви отхвърчи шапката от необикновените методи за транспорт. Може би дори буквално.

Тобоганите Монте се появяват през XIX век като бърз начин за слизане по хълма от Монте до Фуншал. Днес са по-скоро туристическа атракция, отколкото ежедневен вид транспорт. 10-минутното пътуване по дългия около 2 километра маршрут струва 25 евро, но очевидно си заслужава всеки евроцент. След като туристите се качат в плетената шейна (плетат се ръчно от евкалиптово дърво), двама души, облечени в традиционни бели одежди, ги насочват и избутват надолу по тесните криволичещи улички към Фуншал със скорост между 15 и 38 км/ч (в зависимост от климатичните условия). Казват, че да отидеш до Мадейра и да не се повозиш в плетената „кошница“ си е все едно си бил в Рим и не си видял папата (макар че много хора точно това и правят).

Моторизираната рикша (защото тези таксита са точно това) се появява някъде през 90-те в Хавана. Днес кокотакситата бръмчат из всички големи градове на Куба. Наричат ги така заради формата им, която доста напомня на кокосов орех. А по същество това са скутери, които се движат на газ, имат корпус от фибро-стъкло и вдигат не повече от 50 км/ч. Не са кой знае колко бързи действително, но пък доста умело се шмугват из натоварения трафик. Ако планирате скоро да потеглите към Куба, е полезно да знаете, че кокотакситата са два вида. Сините са предназначени за местните, които бързат закъдето са потеглили, а жълтите за туристите, които нямат нищо против да пообиколят и поразгледат наоколо.

В края на ХIX век управниците на няколко германски града се оказали изправени пред доста интересен проблем: как да заменят трамваите, теглени от коне, които често причинявали задръствания в тесните улички, като едновременно се съобразят със силно урбанизирания и гъсто заселен район, в който просто нямало място за електрически трамваи. Решението намерил кьолнският производител Ойген Ланген, който вече работел с Николас Аугуст Ото по разработването на газов двигател. Той проектирал Вуперталската окачена железница, чиято концепция се състояла в окачването на влаковете на релса високо над земята. Първия си курс окачената железница извършила през 1901, а днес годишният пътникопоток е повече от 25 млн. души (поне според Уикепидия).