По пътя: Братислава ден и нощ
36 часа престой не стигат да усетиш духа на повечето европейски столици, но тръгвам към словашката след предупреждението "за 3 ще я обходиш цялата, даже ще ти писне“. Резултатът? И за уикенд Братислава не успява да омръзне, а колкото повече въртиш из улиците ѝ, толкова по-сериозно обмисляш да загубиш билета за вкъщи.
Петъкът в офиса се насища с особено вълнение, когато столът закача куфара, опрян до стената, сякаш за да напомни "малко остана и тръгваш!“. Скоро вече съм в метрото към Враждебна, а залезът посрещам на виенското летище. Няма грешка – целта е Словакия, но директни полети от нас до нея още няма. Пък и пътят по земя оттук нататък не е драма: разтворете атласа да видите как границата маха за "чао“ на Виена, докато вече облизва ръба на Братислава.
Разстоянието се топи за има-няма час срещу 5 евро с някоя от словашките автобусни линии. Събират те направо от терминала, а после компенсират за слабия си английски с безплатно кафе и мултимедия на всяка седалка. Откъсвам поглед от осми сезон на Приятели, само заради гледката-бижу вляво: безкрайно поле с поникнали на равни интервали вятърни турбини. Съвременна романтика, мисля си, и отпивам от капучиното – искам да съм с широко отворени очи за първата си среща с Братислава.Автобусът спира на опърпана гара и мислите ми моментално пътуват към нашата в Овча купел. Същото е. Дори съмнителните типове, които се редуват да ме питат за посоката (аз обяснявам, че не съм оттук, а те вдигат раздразнено ръце) някак напомнят за вкъщи. Гледам часовника нетърпеливо – посрещачът ми закъснява – а после се смея наум: "Ето как изглеждаме и ние в очите на западняците. Тъмни балкански субекти“ и вече се чувствам малко по на място.
20 минути пеша ме делят от сърцето на града, а наоколо е истински парад: на всеки ъгъл Братислава сменя маската и се отдалечава още малко от първото ми впечатление. Модерни бизнес сгради гледат отвисоко старите жилищни кооперации, а с приближаването към центъра всичко се оцветява в пастел и приема архитектурното лице на 19 век. Последният ремонт на тези улици е отпреди година-две и вместо да осакати историческия им фасон, успешно го подхранва. Павирани тротоари, орнаментирани фасади, пешеходни зони, където само трамваят забързва походката ти. Алармата ми ще звънне твърде рано в събота, но си заслужава, щом имам само още ден да поема всичко това.Закусвам на крак във фризирания парк зад президентството, където Първанов и още световни лидери са садили дръвчета в спретнати редици. Щракам за спомен, но камерата е по-нетърпелива за останалото наоколо. Оттук, а и от почти всяка друга точка в града, виждаш кралския замък, изпъчил бели гърди от един хълм. И да не сте по забележителностите, включете го в плана си, ако идвате – поляните му отварят супер гледка към покривите на Братислава, а без много взиране в далечината се различават и турбините на Австрия. Дунав пък чертае рязка граница между старите части на града отсам и кварталите със соц привкус оттатък, а политиката на словаците да санират от глава до пети всяка панелка личи ясно и от разстояние.Много селфита по-късно и вие ще имате поне една добра снимка на Нови мост и въртящия се UFO бар, издигнали снаги над реката. Един коктейл във въздуха със сигурност е добър начин да похарчиш 10-20 евро, аз обаче го оставям за другия път и продължавам по земя. Случайният ми маршрут води до катедралата Свети Мартин, която допреди малко съм гледала от хълма. На върха ѝ има тежка корона в чест на унгарските крале, короновани тук между 16 и 19 век, а пътят, по който минавали след церемонията, е отбелязан със златни плочки тук-там сред паветата. Странно, но около същата църква е концентриран и малкото уличен арт в тази част на града: дълга стена, върху която са творили доста ръце и цяла сграда с прозорци, превърнати в рамки.Денят изтича между пръстите ми неусетно, а ефектът от срамния американски джънк, с който съм убила глада на обяд, преминава и вече стръвно прелиствам изнесените менюта на ресторантите наоколо. Избирам мястото трудно, макар да не търся нищо конкретно – просто типична местна кухня, за да почувствам, че наистина съм била тук. "Бинго!“, мисля си пред табелата Slovak Pub (на ул. Obchodná 613/62). По-късно от Гугъл ще разбера, че съм уцелила едно от най-популярните места, където можеш да усетиш традиционна словашка атмосфера, но сега вниманието ми събират Кирил и Методий, изрисувани на тавана вътре.Диагонален оглед на менюто стига, за да схванеш какво обичат да ядат хората тук: картофи. Само че не пържени или огретен, а дъмплинги от картофено брашно, подобни на италианските ньоки. Сервират ги и сладки, и солени, така че не се ограничавам: взимам порция Bryndzové halušky s oštiepkom a slaninou (с овче сирене и бекон) и Slivkové gule s tvarohom posypané kakaom (със сливи, какао и сметана) за десерт. Жестоки! Местната бира, с която ги поливам, е толкова добра, че затварям деня с втора халба в бара-пивоварна Bratislavský Meštiansky Pivovar (ул. Drevená 575/8). Сервитьорът я носи с едно заговорническо "а не искаш ли и шот от нашата сливовица?“. "Защо не?“, отговарям и гася 52-градусовата факла с уста. Утре миксът пиво-ракия може и да не звучи толкова добре, но днес опитвам града с всичките си сетива.