По пътя: лавандулови полета завинаги

Вероятно сте попадали на онази снимка с лавандулови полета, над които далече на хоризонта се извисява самотно дърво. Пейзажните фотографи не пропускат да направят този кадър край село Блатница в южна България, но не е нужно да застанете на същото място, за да потънете в лилавото море. Достатъчно е да тръгнете по Подбалканския път и да хванете коя да е отбивка след Розино и Калофер. Цъфтежът на лавандулата е в пика си в началото на юли, така че сега е моментът, а ако ви се иска да съчетаете яркото слънце над полята с прохладна нощ нависоко, дестинацията ви е село Свежен.

Точката, която търсите на картата, е в Сърнена Средна гора, на 32км от Карлово и на 70км от Пловдив. С това разположение имате два начина да стигнете до Свежен – или по магистралата, или по Подбалканския път, който избирам без да мисля. Обожавам го още от времето, когато по него стигахме до Бургас и винаги ми навява морето. Оттогава мина много време и Подбалканският е доста по-малко натоварен, което го прави още по-привлекателен за шофиране. А и точно по този път има толкова красиви места, че със сигурност ще спирате по няколко пъти на час.Още с навлизането в Балкана, настроението се променя. Виещият се през гората път отмива стреса, с който обикновено тръгваме от София, а планината успокоява погледа с всички нюанси на зеленото. На фона на склоновете ѝ малките градчета изникват естествено без да дразнят. Като гъби се занизват Челопеч, Златица, Пирдоп, Розино и, докато се усетите, от двете страни на пътя вече се реят полета в лилаво или златно от житото. Спрете и дишайте – ароматът на лавандулата е като опиат. После продължете през Кърнаре към Сопот и внимавайте да не пропуснете завоя надясно към Шато Копса. Сградата е кацнала като каменна птица по средата на просторни лозя, от които правят много приятно вино – задължително опитайте белия мускат, преди да поемете към Карлово.

Щом стигнете в града, по отбивката за село Ведраре слизате от Подбалканския път и се насочвате бавно към Средна гора. Ще преминете през поредица от села, наблизо е и малкият язовир Домлян, а нагоре в планината вече сте в Свежен. Още след табелата му се разбира, че духът на Възраждането никога не си е тръгвал оттук. В селото с история от 14 век и сега ще мернете поне сто къщи в типичния кирпичен стил, а местните все още се наричат аджари, по старото му име Аджар (камък на турски). Спокойно мога да кажа, че Свежен е най-живото село, което съм виждала за последната една година обиколки. По пълната посред нощ Ракиджийница личи, че тук хората обичат живота. До 1-2 часа по улиците се разминавате с млади и стари, а през деня няма празно кафене. Всеки, когото заговорите, ще ви каже, че преди време в Свежен имало 26 кръчми и макар днес бройката да е намаляла, славата му не е случайна.Освен старите къщи и вкусната храна в Ракиджийницата, където може да пиете голяма наливна бира за цял лев и петдесет, друго хубаво нещо в Свежен са хората. Истински гостоприемни и ненатрапчиво забавни. С желание веднага ще ви обяснят как да стигнете до близкия манастир или пък до тракийските светилища край селото. Нощем от хълма в края му се вижда далечното море от светлини на Пловдив, а денем имате ясна гледка към връх Ботев. Тук няма как и секунда да скучаете, а в къщите за гости ще ви постелят легло за 15-20лв на човек в автентична атмосфера. Личната ми препоръка отива към Чокшева къща, която може да наемете изцяло.След една спокойна нощ в Свежен под купол от звезди, слизането обратно към Подбалканския път е още по-приятно. Около Павел баня полетата с лавандула стават все по-дълги и не спират до село Тъжа наляво. Само в рамките на час може да направите стотици снимки, да дишате аромата, който почти ще залепне за вас, и да си откъснете едно стръкче, но не повече, защото всички полета са частни. Преди да поемете към София, продължете още малко на юг до студените води на язовир Копринка, в които не е невъзможно и да се изкъпете – ако не сте толкова смели, разходката по язовирната стена и обядът в ресторанта също стигат. По пътя нататък може да спрете на още дузина места, както и да се отклоните към магистралата, но най-важното вече е по кожата и в колата ви – те са напоени с аромат, който ще се повтори едва след година.