По пътя: От Кьолн до Тим Бъртън

Понякога сме много досадни. Щом чухме, че нашата Сеня Вълкова ще ходи на изложба на Тим Бъртън в Германия, моментално й дадохме задача – да отваря очите и камерата си на четири, защото няма да пуснем броя без нейната история. Слава богу, взе ни на сериозно и се върна с топъл разказ за компот в главата, ценни салфетки, стаи с извънземни и реки от шоколад. Докато я слушаме сега бавно разгъваме станьола на няколко фин млечни немски блокчета…

Вечерята
Добирането от точка А до точка Ü коства известно висене по летищата и, колкото и да си ентусиазиран за разходки, първата ти мисъл на пристигане е „Къде е храната?”. В случая много искахме да усетим къде сме попаднали и си потърсихме типична немска кръчма. Вурстчета, картофки и бира – знаете стандартната комбинация, а свежата салата е бонус навсякъде. Около липсата на прибори завързахме шеговит разговор със сервитьора – „В Кьолн си ядем с пръсти”, каза ни и разчупи стереотипа за строгия немец, опериран от чувство за хумор. За бирата няма какво да говорим – страшна е. Местната се казва Kölsch, има я в светъл, тъмен, нефилтриран и въобще всякакъв вариант и по немска традиция се пие с литри.Пекарните
Привличат погледа отдалече със завитите отпред опашки от гладни германци. Така казано не звучи примамливо, докато не видиш какво те гледа от другата страна на стъклото: перфектно подредени редици с понички (тук си присвояват заслугите за калорийната бомбичка и я наричат berliner). Пълни с мармалад и покрити със захар, дават ги по две за евро и, макар сутрин да има около милион, до вечерта всичко е излапано. Не успях да се влюбя в тях, колкото местните, но открих друго тестено блаженство като за моето небце – триъгълната bienenstich, пълна с крем и залята с карамелизирани бадеми.

Шоколадът
На остров в река Рейн се издига музеят на шоколада. Билетът върви с блокче Lindt, а вътре какаовата вкусотия буквално тече навсякъде. Денонощно гледам How it’s Made по Discovery и тук видях същото нещо на живо. Пред теб бъркат шоколада, после го изливат във формички, минава по една лента да се втвърди, опакова го машина, а накрая една жена го разпределя в торбички и го претегля. Друга атракция беше фонтанът от шоколад и един чичко, който топи вафлички в него и раздава на бършещата лиги тълпа. Най-сладко ми стана, обаче, когато стигнах до изложбата с шоколади от цял свят – имаше ги нашите бонбони Сезони, с кайсия. Такива неща навън много радват.Коледата
В края на ноември в Кьолн усещаш Коледа, сякаш е утре. На всеки ъгъл пред погледа ти изникват дълга редица островърхи приказни къщички, разпръскващи смесен аромат на греяно вино, наденички и сладкиши. Забравете немския коледен базар на Батенберг, тези в Германия са поне три пъти по-големи и наистина са навсякъде. Елхите, лампичките и всичко червено, зелено и златно, ставащо за украса, са на почит из целия град, а витрините лъжат неопитното око, че зад всяка има магазин за коледни играчки.

Катедралата
Почерняла е от времето, но има почистен участък, който показва как е изглеждала в ранните си години. Като я видиш, автоматично се аранжираш за селфи, но моите бяха малко неуспешни. Толкова е голяма, че не се побира лесно в кадър – наблюдава града от 157м височина. Влиза се безплатно, а за 4 евро правиш тур, който задължително минава през тясна вита стълба до камбанарията. Катериш 386 стъпала, по които разминаването е приключение – гърбът ти се притиска в каменна стена, а лицето ти е в близка среща с някое чуждо. Голяма романтика се получава. Камбаните са малки, но се чуват и в другия край на града, а отблизо правят мозъка ти на компот – качихме се при тях точно в 12:00 и усетихме ефекта.Музеят Ludwig
Най-големият за модерно изкуство в града. Намира се точно зад катедралата и в момента е дом на работи от Пикасо, Пол Клее, Бернард Шулце. Има картини, скулптури и интересни инсталации, някои от които, признавам, ми беше трудно да разбера. Очаквах да намеря и Анди Уорхол (не намерих), но съм страшен фен на Клее и Пикасо и душата ми се нахрани предостатъчно.Тим Бъртън
Той ми е голямата страст. Преди да заминем прочетох, че има изложба с негови неща в музея Max Ernst в близкото селце Брюл (на 10 минути от Кьолн) и го включих в плановете, без да питам другите за мнение. Пътувах с родителите си, които не знаят нищо за Бъртън, но въпреки това се впечатлиха доста – сега ще си правим маратон с негови филми вкъщи, да се запознаят. Изложбата си имаше всичко – рисунки, скулптури, кукли, прожектираха се филми. Събрани са дори случайните салфетки, върху които е драскал идеи, докато чака храната си в ресторант. Любимата ми част беше една тъмна стая, в която влизаш с фенерче, а под лъча му се разкриват извънземни фигури, нарисувани с флуоресцентна боя по стените. Изложбата ще е там до 3 януари, ако имате време за едно пътуване по празниците.