По пътя: Пчелин от изгрев до залез

И тази зимна история се потапя за 20 минути в гореща вода, но по-важното е на сушата – Пчелински минерални бани са адрес за безвремие, масажи и изгреви като пожар.Идва снежен уикенд, казват ми в петък, но Пчелинските минерални бани са прекалено близо, за да избера пред тях камината си вкъщи (пък и тя точно в момента се оказва запушена). Разстоянието е само 70км от София по пътя Самоков–Боровец–Долна баня. Стъпиш ли на отбивката към Щраусовата ферма, караш още десетина минути напред и скоро потъваш в тишина, каквато евентуално е имало в рая. Боровец е на един дъх оттук, така че комбинацията от ски през деня горе и детокс от пренаселените писти вечер долу е вероятно най-доброто, което можеш да получиш от живота. Поне през зимата.Пчелин е особено място. От първата срещната баба научавам, че целогодишно тук живеят едва 26 души. Във всички посоки погледът ми се сблъсква с изоставени къщи и поддържани вили, застинали в очакване на стопаните си за уикенда. Времето е спряло – както в старата сграда на баните, така и в превзетите от природата стъклени парници, избутани днес до ръба на комплекса. Край тях стърчат и стените на няколко полу-разрушени бунгала, истинска съкровищница за нещотърсачите. Когато "влизам" в едно от тях, не по-голямо от баня в жилище, си мисля каква ли е историята на собственика му, оставил да виси календара си за 1979-та. Усещането за безвремие е толкова силно, че се губиш. И може би точно за това си дошъл.Хотелът в центъра на Пчелинските бани (на име Vitalis) е наследник на някогашната почивна станция, ремонтирана и реновирана доста прилично. Стаите са просторни и с гледка, която не ти дава да мигаш. Има външен и вътрешен басейн, ресторант, спа зона и най-добрите масажи, на които може да попадне тялото ти на час и нещо от София. Не преувеличавам. Дори частичният масаж, който избирам, има ефекта на цялостен в други места – за един час гърбът и раменете ми са обгрижени от внимателни и вещи ръце, работили в балнеоложки центрове. Колкото до басейните, водата е 37 градуса, но е така наситена с минерали, че трябва да излизаш на всеки 20 минути. От кранчетата в стаите на хотела обаче тече същия извор, така че и обикновеният душ е мед за тялото.Изгревите и залезите тук вече са нещо, което те прави поет. Накъдето и да се обърнеш, виждаш простор и почти огъваш хоризонта зад себе си. Вечер тишината е толкова плътна, че можеш да се откриеш в нея, а звездите са така ярки и така много, сякаш ги виждаш за първи път – спокойно различаваш дори облака фин звезден прах, наречен Млечен път, който чертае сребърна линия над главата ти. Рано сутрин всичко започва с лек розов мираж, който се надига от дърветата зад хотела; после розовото се насища, за да опожари небето в кърваво червено, а облаците постепенно свалят черните си палта, за да станат бели, докато хоризонтът се посипва с жарава от злато. Същите цветове мога да съзерцавам и в камината си, да, но пред този спектакъл на природата всичко друго е прах и суета.