По пътя: Топли отбивки

-10 е идеалната температура, която ни кара да мечтаем за +40. С Вера Гоцева потегляме към три места, където разликата между въздуха и водата е точно тези 50 градуса.Според учението на суфите трябва да търсим не водата, а жаждата, защото тя ни кара да се свързваме с природата. Те със сигурност знаят какво говорят, след като в средните векове вдигнали храм на територията на днешна Турция, в който лекували с вода и аромати. За няколко почивни дни чак до него не мога да стигна, но и нашата земя е богата на места за спа – в маршрута ми попаднаха три от тях в близкия обсег на София.

Обиколката ми започна от Старосел и комплекса с името на селото. Ключът тук е "тотално отпускане", за което се трудят два минерални басейна (външен и вътрешен) с джакузита в тях и сауна. Стига да имате няколко дни в резерв, бързо ще усетите как влизате в топлата вода с чаша вино още от обяд. Ако това ви се струва декадентско, значи още не сте били в Старосел и не сте гледали опиянено изгряването и залязването на слънцето над басейна. Храната също е чудесна, а след нея може да се разтъпчете към зоопарка, обособен в гората, за да видите как привечер лопатарите забавят ход и спокойно се хранят на метри от комплекса. За по-дълга разходка има различни маршрути – Старосел е легнал под южните склонове на Средна гора и посоките са много. Една задължителна е язовир Пясъчник, в който водата е така примамлива, че в друг сезон човек трудно би се сдържал да не поплува. На тръгване оттук може да продължите топлата нишка към Хисаря, или рязко да смените градусите със суровото време на близките планини. Понеже една от тайните на лекуването с вода са контрастните душове, изборът за мен е очевиден – леденият въздух на Рила.Само на 20 минути нагоре в планината е Паничище, спасено от градско-селската претенция, която ще оставите в ниското. Пълната тишина на Рила, смразяващият въздух и лекото пукане на дърва в камината са първите неща, които ще ви посрещнат тук. Най-хубавият плюс обаче е, че повечето гости идват в селището, за да карат ски, което автоматично освобождава горещото джакузи само за вас. От неговия ръб идва и най-красивата гледка – да наблюдаваш лекото завихряне на падащ сняг зад прозорците, докато горещата вода бълбука по цялото ти тяло, е ужасно удоволствие. Виното, естествено, отново е наблизо. Щом ви стане твърде горещо, влизате в още по-нажежената сауна, а след това вкарвате контраст с разходка по снежните пътеки на планината. Паничище е отправна точка към Рилските езера и един преход до там е тиха медитация в движение, след която отново се потапяте в джакузито и напълно забравяте кой ден е. В курорта има добър избор от хотели и къщи, моята препоръка е вилата за гости Ема, където те събуждат с богата и вкусна закуска.

Третата ми спирка е Долна баня (а трета има, защото откриеш ли веднъж насладата на горещите минерални басейни, трудно се отказваш от нея). От многото места за спа тук избирам хотела Долна баня в края на града, защото има един от най-горещите външни басейни, в които можеш да се мушнеш – плюс това водата му е с ниска минерализация и позволява безкрайно киснене по всяко време на денонощието. Изпитаната ми схема е: през деня разходка с колата до Костенец и Белмекен, завръщане в хотела на смрачаване, после лека вечеря и потапяне в басейна под нощното небе, което е изчистено като кристал от студеното зимно време и буквално е поръсено със звезди. Да си отпуснат в +40, докато наоколо е -10, е неописуем кеф.В басейна има две джакузита и е толкова горещ, че изпаренията от водата се смесват с ледения въздух по начин, който превръща всичко в една красива опушена мъглявина. Бутилка вино и бавни разговори с приятеля до вас – само това ви трябва в прегръдката на водата, докато тя лекува стреса. Удобно е, че Долна баня е само на час и нещо от София, така че в понеделник сутринта може да сте обратно на работния тренажор напълно заредени. И така до следващите отбивки.