Митко Илиев: Хаха, е, разбира се, че има страшни моменти. Ако смятате, че сме луди, тръгнали да се избиват – грешите. Това, което се опитваме, е да бъдем максимално бързи, но рискът винаги е налице. Лесно можеш да допуснеш грешка, а при тези скорости грешките биха били наистина страшни. Затова има моменти, в които се страхуваме, но те не са много. Преобладават моментите на удоволствие от самото състезание. Ако ги сложим на кантар – везните на удоволствието ще вземат съществен превес.
Мечтаехте ли като деца за рали шампионати, или и вие като всяко малко момче бленувахте да станете космонавти, моряци и прочeе?
Янаки Янакиев: Родителите ми бяха състезатели и нямаше как да не се запаля по бензиновите спортове.
Митко Илиев: Когато играехме с моите приятелчета на двора, всички до един искаха да станат космонавти като Георги Иванов. Той беше много на мода по мое време. Аз обаче не исках. Още тогава знаех, че ще стана автомобилен състезател. Баща ми беше такъв и аз като него. Това много ми помогна – хубаво е да знаеш точно какво искаш и вместо да се луташ, да вървиш твърдо в посоката, която си избрал.
Вярно ли е, че мъжете са по-добри шофьори от жените?
Янаки Янакиев: Не е вярно, разбира се. Всичко зависи от това колко си концентриран на пътя. Жените май успяват да се концентрират повече. Мъжете пък са по-импулсивни и това често им пречи. Мъжете правят повече бели на пътя, това е сигурно.
Като любители на високите скорости как се удържате да не подкарате с 200 в града?
Митко Илиев: Хаха, много лесно. Като състезател съм имал множество катастрофи, добре познавам опасностите и просто ме е страх да карам бързо. Шофирам много бавно и внимателно, така че дори приятелите ми се шегуват с мен, че карам “като баба ти”. Но по-добре така. Има места, където да се кара бързо, а улиците на града не са място за състезание.
Ако притежавахте магически сили, какво бихте променили в софийските шофьори?
Митко Илиев: Моментално бих ги направил по-толерантни и търпеливи. Проблемът е, че донякъде сме свикнали с беззаконието в държавата, което най-ясно личи по пътищата. А на пътя се изисква ред. В България едва ли не е ежедневие да има ръкопашен бой между шофьорите и това е просто изумително. Вярно, проблемът идва и от културата на нацията, но до голяма степен – от беззаконието.
Какви качества трябва да притежава човек, за да стане добър автомобилен състезател?
Янаки Янакиев: Най-вече да умее да се контролира. Да овладява емоциите си по време на дадени ситуации и да упражнява пълен контрол над автомобила си.
Митко Илиев: Качествата са комплексни и до голяма степен граничат с качествата, които се изискват и при другите спортове. Без дисциплина например не става нищо. Самоконтролът е изключително важен. Високата скорост вдига адреналина, това поражда много силна емоция и ако не умееш да я потискаш, е въпрос на време да катастрофираш. Трябва да бъдеш и самокритичен и винаги да търсиш причината за грешки в себе си… Трябва да се научиш да бъдеш част от екипа, защото това е отборен спорт. Прекалено високото его пречи, при това доста. Но пък го има и обратния момент. Не бива да се подценяваш, трябва да бъдеш поне малко арогантен спрямо конкурентите. И винаги, винаги да се раздаваш на максимум.
Янаки Янакиев: Имаме си една такава шега с колегите – като сложим каските – край на приятелството. Свалим ли ги – е тогава пак може да сме другари, но по време на състезанието сме си заклети врагове, хаха.
Колко важна е ролята на останалите от екипа?
Митко Илиев: Навигаторите се возят просто като куфари, хаха. Но сериозно – на предпоследното състезание в Сърбия се наложи да сменя навигатора. И не можах да дам 100% от себе си. Направих много грешки, бяхме бавни… не че другият човек бе по-малко добър, напротив. Но с Янаки сме се сработили идеално. Вече девет години сме екип. И дори фактът, че не чувам неговия глас в слушалките ми попречи. Защото работата на навигатора е много важна. Ако ми каже ляв 4, а то е ляв 2 – това означава сигурна смърт и за двамата!
Янаки Янакиев: Ние сме лицата на отбора, а останалите са малко в сянка, но това не означава, че са по-малко важни. Работата на механиците например е от съществено значение. Ако някой от тях не се справи добре или не е достатъчно концентриран, може не просто да не завършим някой етап, може да предизвикаме и катастрофа.
Отвъд състезанията – какво?
Янаки Янакиев: Аз не мога да стоя на едно място. Като свърши сезонът за състезания, ми остават шест месеца за почивка. Купих си едно АТВ и в свободното си време пак съм на колела и давам газ.
Митко Илиев: Животът ми изцяло се върти около коли и състезания. Дори работата ми е свързана с коли – имам академия за безопасно шофиране и обучавам хора как да карат и как да стават по-добри с автомобилите. Почивам, като легна през телевизора, ей това ми е на мен почивката.
Като гледате разни криминални сюжети, сигурно ви прави впечатление, че в бандата, обираща банка, винаги има по един рали състезател, измъкващ се ловко от полицията.
Митко Илиев: Хаха, ама за тази професия се изискват вече и други качества – като например да не ти пука от полицията. Аз винаги съм живял честно и в рамките на закона, така че, ако знам, че возя откраднати пари, вероятно ще съм така развълнуван, че ще се блъсна в първото дърво.
Янаки Янакиев: В действителност това не е нашата професия, но, виж, като за филм може. Сигурно ще се справим страхотно!
Бързате ли към бъдещето със 100 км/ч?
Митко Илиев: Не, караме го спокойно. Няма за къде да бързаме, доказали сме се вече в спорта. Единственото, което можем да направим, е да поддържаме добрата форма и да вършим работата си по най-добрия начин.
Янаки Янакиев: Бързаме на едно-единствено място – на състезание. В живота спряхме да го правим, защото вече няма за къде. Гледаме да се движим по-бавничко и по-спокойничко, за да усетим всеки един миг.
