Моментите, в които на пръв поглед бездействам, са всъщност най-креативни. Хората, занимаващи се с изкуство, са длъжни да си почиват. Защото работният процес е просто физическата реализация на онова, което се случва в главата ти, докато почиваш, пътуваш или се забавляваш.
Кога за първи път усети, че креативността е нещо, без което не би могъл да караш нататък?
Всеки е креативен поначало. Всяко дете рисува. Просто има хора, които успяват да съхранят усета си към изкуството. Как точно става това, обаче, не бих могъл да ти кажа. Не съм имал момент на прозрение или нещо подобно. Винаги съм правил това, което ми се е искало.
Всяко изкуство говори. Какво казваш с твоето?
Търсенето в изкуството е непрестанно. То е движещата му сила. Но никога не е конкретно. В процеса на работа през главата ми минават хиляди неща – абсолютно непредсказуеми. Понякога сам се учудвам какви глупости могат да ми хрумнат докато рисувам. С две думи – постоянно получавам отговори, които с времето се наместват където и когато трябва. Не се опитвам да кажа нещо. Изкуството се създава заради себе си. Аз давам физически облик на мой личен свят, в който всеки с подходяща сетивност е добре дошъл.
Съгласен ли си с Наполеон, че една картина струва колкото хиляда думи?
Не съм. Но може би не разбирам какво точно е имал предвид.
Кое те подтикна да извадиш изкуството на улицата и кое те кара да го затвориш между четири стени?
Скуката от четирите стени ме накара да го извадя на улицата. А между стените го връщам заради метеорологичните условия.
Кое в крайна сметка ти е по-приятно – да видиш твоя работа върху фасадата на блока, на страниците на списание, върху платно или, както е в случая със сценографията на Ричард ІІІ – на сцената?
При всички тези неща приятното е едно – процесът на работа. Удоволствието след това трае пренебрежимо кратко. Оставям го зад гърба си и бързо започвам да мисля за следващия си проект. В противен случай суетата може да те погуби.
Салвадор Дали е бил така доволен от факта, че е художник, че понякога си мислел как би умрял от свръхдоза самодоволство. Кое му е хубавото на това да си артист?
Не се сещам за нищо по-хубаво, наистина. Все едно да попиташ дете дали му е приятно да си играе.
Коя е най-грандиозната и същевременно най‑абсурдната идея, която някога ти е хрумвала?
Всеки ден ми хрумват грандиозни абсурди, но за тях ще говорим когато ги реализирам.
Нещото, което изключително те впечатли напоследък…
Днес бяхме за раци и един приятел каза – ”Хайде да хванем рака на живота си”, държейки цигара в едната и бутилка алкохол в другата ръка. Много се впечатлих.
Какво смяташ е твърде много и какво недостатъчно в наши дни?
Много голям отговор изисква този въпрос, но в момента, уви, не мога да го дам. Сега дори не знам дали минимално много е повече от максимално малко.
Коя световна класика (или пък модерно изкуство) би купил и закачил гордо на стената у дома си?
Една страшно любима картина на Михаил Врубел – Седящият демон.
Казват че хората, занимаващи се с изкуство виждат света по-различно. Какво виждаш ти, разхождайки се из града?
Обичам града и постоянно наблюдавам. Когато основното ти занимание е да рисуваш, ставаш все по-наблюдателен. Никога не съм имал радикални идеи за промяна на каквото и да било в града, просто защото не съм такъв човек. Сигурен съм обаче, че хората имат нужда от изкуство и тази нужда е от доста години. Мнозина изобщо не могат да разберат колко важно е да не се закотвят само в материалния свят. Начинът да осъзнаят важността на изкуството е да се запознаят с него, но за тази цел то трябва да е по-публично. В повечето случаи, за съжаление, изкуството се затваря само между онези, които го създават.
Какво мислиш ще е следващото ти предизвикателство?
Не мога да предположа дори какво ще ми се случи след час…
Сега, в летните дни и нощи, би пил студена биричка, слушайки албум на…
Ами, в момента звучи Джон Лий Хукър и питиетата влизат доста гладко.
Повече снимки от Urban Creatures вижте тук
