Мисирков: Станах мъчително в четири и половина сутринта във Виена, за да си хвана самолета за София.
Богданов: Аз пък се занимавам с гледане на тримесечно дете.
Затова ли изглеждаш така, сякаш зверски ти се спи?
Богданов: А, не. Това ми е перманентно състояние.
В петък откривате изложбата По следите на светлото бъдеще в Софийска градска, ще има ли нещо по-специално?
Мисирков: По-скоро ще се проявим като традиционалисти. Използвахме повода да поканим приятелите си.
Богданов: Всъщност изложбата е отворена от миналия петък, но не искахме тогава да е откриването, избрахме да направим коктейла по средата.
Какво ще видим в галерията по-точно?
Мисирков: Серия от седем композиции, която вече се е появявала в България във вид на една публикация и като календар, но реално сега за първи път я показваме в истинския й вид. Изложбата беше в Германия, в Музея за съвременно изкуство в Регенсбург, също и в Лудвиг Музеум, Будапеща. И най-накрая докарахме принтовете и тук. Те са огромни, метър на два и половина – три.
Разкажете нещо повече за идеята, знаем, че става дума за визуализиране на младежки мечти…
Богданов: Целият проект трябваше да изследва едно младо поколение, доста различно от нашето. Имаше екип, който проведе интервюта в училища – едно по-елитно, едно по-обикновено и една частна гимназия. Питахме какъв искаш да станеш и как си представяш себе си след 20-30 години, а снимките предлагат визуализация на някои от тези представи за бъдещето. Беше ни любопитно да намерим мечти, които да се различават от типа “искам да бъда богат”.
Проектът ви е част от Визуалния семинар на Института за съвременно изкуство и Центъра за академични изследвания, а темата е именно клишето като идентичност. Вие по-неклиширани мечти ли очаквахте?
Богданов: Да, ние си мечтаехме, че ще има и други мечти. Както едно време, ние искахме да ставаме космонавти и други такива. Но не се получи така с тези интервюта – всичко се въртеше около богатство, добруване, не много прецизно определена професия. За визуализациите си търсихме по-любопитните вариации на темата “да съм богат”. Имаше един, който сподели замисъл да се ожени за богата жена например. Седемте мечти, които избрахме, за нас са емблематични.
Сетихте ли се да поканите за откриването и героите от кадрите?
Мисирков: Естествено. Надявам се всички, които са в България, да се появят. Само един или двама май са в чужбина.
Знаете ли какво се случва с тях сега?
Мисирков: Единия го изключиха от Класическата, точно след като го снимахме.
Богданов: Може би след десет години ще е интересно да ги проверим кой накъде гледа. Веднага след като ги снимахме, ги помолихме да коментират визиите и още тогава бяха преместили малко представите си. Склонен съм да мисля, че сега много от тях вече няма да се асоциират с предишните си образи.
Очаквахме експозицията да се разхожда и в трамвая, такава беше идеята в началото – да я видим на място, достъпно и за тези, които не търсят среща с изкуството. Защо не се получи?
Мисирков: Оказа се, че самата фирма Градски транспорт няма право да излага вътре в собствените си трамваи, а трябва да се мине през одобрение на Общински съвет. Хората се страхуват от обвинения в скрита реклама или нещо подобно.
Богданов: Когато чиновникът трябва да решава, става тежко.
Мисирков: Ако искаш нещо да покажеш в градския транспорт, трябва да си го платиш, няма друга опция.
С какво друго се занимавате в момента?
Мисирков: Миналия месец снимахме Прага по проект на една италианска фотографска агенция. Десет фотографи са поканени да снимат десет града – Бомбай, Барселона, Сиатъл, Петербург, Прага и още. Цялото нещо се казва По-добър град и ще излезе като книга.
Вие ли си избрахте Прага?
Мисирков: Така ни се падна по-скоро.
Как подходихте към града, какво снимахте там?
Мисирков: От три-четири години се занимаваме да редим хора в композиции и после да сглобяваме. Правим адски много кадри, аранжираме си хората и снимаме сектор по сектор панорама. И после редим най-добрите дубли. А този път се заиграхме с една класическа представа за фотографията. Вместо да пробваме като старите майстори да уловим мига, в който всички са в най-върхова форма, ние си зареждахме апаратчето на различни места в града, като започнеш от Карлов мост и свършиш до квартална автобусна спирка. Залоствахме си апарата неподвижен и покривахме около час и половина от живота на даденото място. И после обратно си събирахме най-прекрасните хора и ситуации в един-единствен миг.
Кога ще излезе книгата?
Мисирков: Наесен. Ще има и пътуваща изложба към нея. Ще се опитаме да я докараме и в София.
Снимате ли нещо и в другите жанрове, с които сте известни? Кино, анимация?
Мисирков: Да. Доста се забавлявахме с рекламата на Девин и ходещите бутилки.
Богданов: Ще водим Комарите в Торонто. Това е новият филм на Андрей Паунов, който се показа в Кан и взе награда от Карлови Вари (става дума за Проблемът с комарите и други истории, Богданов и Мисирков са оператори и на предишния филм на Андрей Паунов Георги и пеперудите – бел.авт.).
Мисирков: Есента трябва да излязат и другите два филма на студиото ни АгитПроп, те са документални. Единият е на Борис Десподов, а другият – на Валентин Вълчев. Въобще цялата минала година ни беше филмова.
И последно, да чуем вашите мечти за светлото бъдеще?
Мисирков: Правят ни се големи и вълнуващи неща, каквото и да означава това. Не искаме само табелката “фотографи” или “оператори”.
Богданов: Ние и не сме точно такива, по-скоро сме концептуалисти. Напоследък посегнахме и към постановъчната дейност. Направихме един 13-минутен спектакъл.
Мисирков: Да – видеодиригент с женски хор. Дано да успеем да го извадим пред по-голяма публика.
