Илия Троянов е роден в София преди 43 години. Като малък емигрира със семейството си в Западна Германия. Израства в Кения, пътува из Индия и Южна Африка. Завършва право и етнология в Мюнхен. Основава две издателства – за източноевропейска и за африканска литература. В България се завръща за първи път през бурната 89-та. На български език са издадени книгите му По пътя на Ганг, Кучешки времена, Събирачът на светове и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Преведен е на повече от 20 езика.

На 15 март беше българската премиера на сборника ти Кучешки времена. Какво ново ще разберем от него за живота ни в годините на прехода?
Книгата представя анализ на процесите, подробности за “перестройката” на номенклатурата, но и портрети на интересни хора и събития.

Защо трябваше да изминат девет години от издаването му, за да се появи и у нас?
Питайте българските издатели и медии.

На пазара излезе и твоят пътепис По пътя на Ганг. Как се реши да тръгнеш на поклонничество по брега на свещената река?
Опитах се да навляза по-дълбоко в индийската действителност и мистика.

За пет години пътешестване из Индия научи ли се да различаваш реалността от митологията и абсурда?
Това е задача за цял живот, независимо дали си в Индия или в България.

Част от твоите книги имат страница в интернет, където читателите следят историята в реално време. Как се получава?
Случи се само веднъж и не беше успешно.

Филмът Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, който имаше премиера на София Филм Фест, е по твоя едноименен роман. Къде се крие спасението за теб?
Кой казва, че се крие?

По сценария на филма си работил с още трима души, за да стигнете за 7 години до финалния 15-и вариант. Успяхте ли да запазите автобиографичния дух на книгата?
Да, духът на книгата е във филма. Има и много отклонения от романа, но те са нужни и нормални.

Вдъхновен от филма, Стефан Китанов замисля турнир по табла на следващия София Филм Фест, за който е поканил самия Вим Вендерс. Ще се включиш ли и ти?
Разбира се, ако има квалификации. Вим Вендерс е велик режисьор, но може би не го бива на табла.

На фестивала се представи и с авторския документален филм Давай напред и не забравяй! Една балада за българските герои. Какво те кара да се връщаш към комунистическото минало?
Мизерията на съвременна България, която е пряко свързана с престъпленията в миналото.

Как приемаш определението за себе си като най-успешния немски писател от български произход?
Ако става дума за продаден брой книги или за брой на преводите, съм един от най-успешните писатели на немски език. Ако говорим за качество, трябва да изчакаме 50 години.

Романите си пишеш на немски, стихотворенията – на английски, а с майка си разговаряш на български. Не се ли объркваш понякога?
Не, обърквам се само пред красива жена.

Какво е за теб езикът – родният, чуждият?
Езикът е родина, а няколкото езици са няколко родини.

Живял си къде ли не по света – в Кения, Танзания, Франция, Германия. Как успяваш навсякъде да се почувстваш като у дома си?
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, както се казва.