В кадри се редят красиви гледки от остров Света Анастасия по вибриращата идея на арт директора и стилист Андрей Андреев, отговорен за бляскавите кадри, които често ни гледат от кориците на Harper’s Bazaar, Elle и 12 Magazine. На режисьорския стол сяда Виктор Антонов, а зад камерата е Иван Даскалов, настройвайки на фокус Мария в рокля на Balenciaga. Всичко върви по вода, защото хващаме Андрей, който ни пише от Лондон и Мария по средата на една заета седмица, за да ни разкажат повече за срещите, нуждата от самота и какво е чувството да попаднеш във филмови фестивали като тези в италианския град Варезе и La Jolla International Fashion Film Festival в Сан Диего.
 
Как протече първата ви среща някога?

А: Казах на Мария, че е Икона. Преди 11 години бяхме на снимки в един хотелски апартамент и си спомням срещата много ясно, защото протече основно в смях, а аз бях облян в светлина и моментално усетих безусловност.

М: Тогава участвах във Vip Dance – риалити формат за танци, и си спомням, че отидох на снимки след репетиция и просто исках да припадна от умора. Тогава видях Андрей, беше усмихнат, зареден, имаше ясна концепция за снимките и ме предразположи много елегантно. Това изигра много важна роля в отношенията ни впоследствие.

Как решихте да работите заедно?

А: Винаги е лесен избор.

М: Не сме го решавали, то просто така стана. Когато общувате без думи с човек в творчески проект, това се случва неусетно. От друга страна Андрей умее да вижда, а когато ме виждат, аз се чувствам способна да се надскачам.

Как се роди идеята за филма?

А: Сънувах я. Първото вдъхновение бе мястото. През последните години съм бил няколко пъти на остров Света Анастасия и всеки път се чувствам по един особено специален начин. След това всичко се случи като хубава песен – с правилните хора, на правилното място, в правилния момент.

М: Той просто ми се обади една вечер и каза, че иска да снима видео, в което аз да играя почти себе си на едно прекрасно място – остров Света Анастасия. Не се наложи да ме убеждава. Аз знам, че за да ми се обади, то вече се е случило в главата му. А там се случват хубави неща. Приех.

Колко често потъвате към себе си?

А: Колкото мога и когато усетя. Много полезен и важен процес.

М: Всеки ден. Иначе нямам връзка с Централата.


Самотата нужна ли ви е, или намирате начини да бягате от нея?

А: Не ми е нужна, но обичам да съм сам. Уча се да не бягам от чувствата си, не е естествено за мен.

М: Нужна е. Когато работата ти изисква много общуване и контакти, е задължително да презареждаш сам. Дали с пътуване, музика, филм… няма значение. Иначе настъпва хаос и човек губи посока.


Какво беше първото нещо, което направихте (или си помислихте), след като разбрахте, че The Tide е номиниран за Международния филмов фестивал в италианския град Варезе и La Jolla International Fashion Film Festival?

А: Усмихнах се. Чудесен старт за 2021, си помислих. Много е хубаво, че проекта се забелязва глобално и вярвам, че тепърва ще влезе в сърцата и умовете на хората, които могат да видят всички цветове в черно-бялото.

М: Аз първоначално не разбрах добре и се обадих на Андрей да го попитам какво ми е изпратил? После се изненадах, после не повярвах, после си казах: Е, как стана така?


Кога беше последният път, когато се оставихте по течението?

А: Тази сутрин. Станах в 11.

М: В началото на пандемията. За кратко, просто защото нямах идея как се върви по план в нещо непланувано до такава глобална степен. После загребах леко и внимателно в новите води.

Кой е последният филм, който искахте да си пуснете отначало след завършващите надписи?

А: Closer.

М: Една конкретна серия от Новият папа на Сорентино.

Кое е нещото, което ви презарежда и след най-уморителния ден?

А: След най-уморителния ден – сън. Ако все още съм под влиянието на емоции, хубава музика или филм.

М: Планината. Само там успявам да срещна правилните дървета!

Как подхождате към предизвикателствата?

А: С вълнение и интерес, все по-рядко паника.

М: С финес.

А какви бяха те, докато снимахте The Tide?

А: Лично за мен логистиката и отговорността всеки да се чувства свързан, креативно отворен и да изживее момента. За мое щастие се получи. Оценявам желанието, приноса и труда на всички от екипа изключително високо. Предизвикателство бе роклята на BALENCIAGA, която Мария носи във филма, защото пристигна половин час преди началото на снимките от Париж. За Мария практическите предизвикателства бяха отвъд – смразяващо море, в което тя прекара повече от час, безброй медузи, остри скали и вълните, които я заливаха, докато беше неподвижна.

М: Студ, море, пълно с огромни медузи, твърде кратко време за оставане на този прекрасен остров.