Гостите ни днес са двойно специални. Jägerhof Weiss (с жълтия етикет) и Jägerhof Hell (със синия) остават живи дори след шест седмици в бутилка и са първите от пловдивската пивоварна (с бирария), които вече ще намираме и затворени в стъкло. Рамерът е S/М – 330мл, а местата, на които ще ни го подават – подбрани магазини и заведения в страната. Зад вкуса на двете живи разновидности се крие стара рецепта със стандарт от 16 век, за която от три години се грижи пивовар с немска тапия. Основното в нея са спестената филтрация и пастьоризация, които дават начало на цял списък с аргументи защо от Ловния двор (както се превежда името) излиза само пиво в центъра на мишената.

Започваме дегустацията с жълтия етикет – пшеничния Jägerhof Weiss с плодов аромат, малко по-газиран характер и едва загатнат горчив завършек, който ще заинтригува и най-консервативното, и най-обиграното небце. В пивоварната под тепетата го създават по метода на горна ферментация – най-старият способ за производство, който довежда дрождите (и нас) до най-високата точка на пяната, а под нея вкусът е жив, сладък и една идея по-замайващ с петте си процента алкохол. Преди да са ни хванали, бързаме да свалим рогата и на синия Jägerhof Hell. Градусът в бутилката остава същият, но завършекът завива към ечемичен малц с адрес Бавария и продължение, което е поне толкова далече от посредствения вкус на обикновената светла бира.

Превъзходно, нищо по-хубаво не сме си представяли за 5 следобед. След последната глътка не ни остава друго, освен да изчакаме 18 юни, когато живият Jägerhof ще дойде за постоянно по рафтовете и баровете в града. Дотогава казваме едно "по-живо" на тромавите минути на понеделника и… е, отваряме още една бутилка.