Под дърво и камък: Търсят се визуални творци

Център за визуални изследвания на човешкото възприятие и общество е независима културна организация, която изследва социалната функция на образа и начините, по които той оформя разбирането ни за света. 

Разговаряме с Теди, Диана и Влади относно първата им менторска програма по визуална антропология, за която се търсят млади визуални автори и хуманитаристи, които да работят по теми като градска среда, идентичност, миграция, екологичен преход и още.

Как се роди идеята за създаването на Център за визуални изследвания и конкретно на тази менторска програма?
Център за визуални изследвания се появи органично – в един момент осъзнахме, че това, което правим като студио, надхвърля границите на индивидуално творческо търсене, и вече е прераснало в общност: снимаща, мислеща и поддържаща едно ниво на внимание към образа, към контекста и към хората зад кадъра.
Менторската програма е естествено продължение – пространство за колективна работа и споделено учене, в което процесите се оформят според хората, темите и опита, който всеки носи със себе си. Това не е фиксиран курс, а развиваща се рамка, в която образите, анализът и диалогът се преплитат. 

Какви качества или мотивация търсите в участниците?
Любопитство, комбинативност, способност да си задават въпроси и да не вярват на първото, което им попадне. Да искат да гледат зад образа, не просто да го „улавят“. Да мислят, но и да чувстват, да проверяват, но и да се доверяват.

Как си представяте трансформацията на участниците през менторската програма – не само като автори на завършен продукт, а като мислещи и чувствителни хора, способни да виждат и разбират сложността на обществото, в което живеят?
Не я мислим като просто производствен процес с финален „продукт“, а като преживяване, и по-скоро като разширяване на общността ни. Срещи, които разкриват нови пространства на съвместна работа, разговори, които разглеждат познати явления по нов начин. 

Как ще протича самата програма – какъв е балансът между теория и практика?
Надяваме се теорията и практиката да не се усещат като отделни етапи, а като общ процес – теория, която се пробва на терен, и практика, която мисли. Започваме с разговори – за методи, наблюдение, етика, но целта е всичко това да бъде проверено в реална, жива ситуация. Да се потопиш в дадена среда, да тестваш подход, да смениш посока – това също е част от изследването на собствените ти граници. Държим на емпиричния опит и на умението да се наблюдава и документира осъзнато. Не ни интересува просто „как се прави“, а как се преживява и осмисля една социална реалност отвътре навън, с нейните отношения, логики и ритъм.

Темите, които разглеждате – идентичност, миграция, памет и други – са изключително чувствителни. Как ще подпомогнете участниците да ги изследват с емпатия и дълбочина? 
Ще говорим открито – за границите между наблюдение и намеса. Това не е просто „как да снимаш деликатно“, а въпрос на отношение. Хуманитаристите в екипа ще помагат с контекста, с въпросите и с онова, което не се вижда на кадъра, но е винаги там.

Има ли конкретни социални или културни промени, които се надявате да повлияете чрез проектите, които ще се родят от тази програма?
Целта ни не е радикална промяна, а изместване на фокуса – към по-отговорно възприемане на социални процеси и събития. Искаме да върнем критическия разговор към образа – не като нещо декоративно или “по усет”, а като средство за разбиране и диалог. Вярваме, че визуалните изследвания могат да разклатят инерцията от клишета и злободневност и да открият сложността зад очевидното. Става въпрос за позиция – към това, което представяш, и начина, по който го правиш.

Каква роля играе сътрудничеството между артисти и хуманитаристи в програмата?
Огромна! Вярваме, че истински смислени неща се случват, когато артистичният усет се срещне с аналитичната перспектива. За нас тази комбинативност е сърцето на програмата.

Виждате ли тази менторска програма като еднократна инициатива или начало на по-дългосрочна платформа за визуална антропология в България?
Навсякъде повтаряме, че това е първата ни инициатива – с което си казваме направо: ще има още. Тепърва започваме. В момента движим успоредно младежката ни програма Visual Research Youth, но за това друг път. Подготвяме теренни формати, нови срещи и изследвания. Мислим го като платформа, която расте с хората, които се включват – не само като инициатива, а като дългосрочно поле за работа, учене и създаване.

Какви са очакваните резултати от програмата – изложби, филми, публикации, дебати? 
Мислим резултатите не просто като финал, а като начало на разговор. Ще има изложба (може би не точно в класическия смисъл), ще има фото серии, видеа, подкасти, публикации и задължително книги. Имаме слабост към печатното като нещо, което остава и мисли по-дълго. Но най-важното е всяко изследване да срещне правилните хора и да ги накара да зададат поне един нов въпрос.