"Не всяко съкровище е злато и сребро, приятелю". Мъдростта на пирата Джак Спароу капе като мед от екрана по друг повод, но е точна за вход и в нашата тема. С това ви съветваме да премигнете два-три пъти, ако зениците ви вече са станали на $$$, защото най-лъскавото нещо, изпадало в ръцете ни след "лов", са няколко жълти стотинки (недостатъчни дори за дъвка). Ценното в цялата работа явно е друго, но нека се върнем в началото. Без да го цели, Geocaching се оказва дефиницията на "добре пазена тайна". Движението съществува от 16 години, ние чухме за него преди 5, а днес излиза, че сме едни от малкото просветени наоколо – грехота, която веднага поправяме, защото тази игра променя завинаги и почивката в чужбина, и разходката в близкия парк. Потвърдено.

Накратко правилата са следните. Някой някъде по света пълни малък контейнер с каквото му хрумне плюс компактно сгънат празен лист. Скрива го добре там, където има много хора (тоест в населени места или около забележителности), после обявява новия "кеш" в сайта и voila! – съкровището вече е на картата на играта и всички са добре дошли да го преследват. На помощ идват GPS координатите на точката, където да се оглеждаме по-внимателно – от опит обаче знаем, че рядко са достатъчни. Затова винаги има още жокер-два: от гатанка през снимка до детайлен спойлер къде точно е кешът и как изглежда. Щом го намерите, вписвате името си в листа и връщате обратно. Кодът на търсача гласи "без кражби и унищожаване на намереното", а ако се случи да приберете нещо в джоба си, поне го заменете с друго, за да продължи веригата.

Преди да си помислите "супер звучи, но докато отида на почивка, ще забравя за тая работа" ви спираме със "София гъмжи от съкровища, честно!". Според картата, само в Борисовата има над 20, какво остава за целия град? Впрочем, задният двор на офиса ни е пълен с добри скривалища, скоро може да кашираме нещо там – вътре ли сте?

Geocaching е на geocaching.com и instagram.com/geocaching. Има и приложения за Android и iOS.