Защо непослушните деца получават най-големите подаръци?
Може би защото не се страхуват да ги поискат. Защото имат характер и светът се съобразява повече с тях.
Новата ти пиеса се казва Пепеляшка 09. Къде ще заведе зрителите в навечерието на Коледа?
В Постоянния театър в Раднево решихме, че имаме нужда от чудо, от нещо красиво, което да ни откъсне от ежедневието. А понеже сме зрели и енергични хора, искахме това прекрасно нещо да не е лигаво и загладено, а да е смешно и весело. Не можем да се пренесем в приказките, но пренесохме героите на една приказка в съвременния свят, надникнахме зад клишетата и открихме точно това, което ни трябваше – много поводи да се усмихнем.
Работиш с театралната трупа към Държавна психиатрична болница, Раднево. Какво мислиш за арт-терапията?
Смятам, че всеки свободен досег с изкуството е благотворен. То помага на човек да се изрази, да общува по-добре със света и да бъде такъв, какъвто иска. Все едно се научаваш да говориш на още един език и чрез него намираш нови контакти с хора, които са ти близки. Не смятам, че с рисуване, театър или поезия може да се премахват болести. Колкото и да рецитираш, ако са ти извадили постоянен зъб – нов няма да ти порасне. Но заниманията с нещо творческо и интересно, което отговаря на склонностите и възможностите ти, те прави по-уравновесен и хармоничен. Чувстваш се по-ценен и полезен, показва, че не си човек без значение. Арт-терапията в болницата дава възможност на една група чудесни талантливи хора да се изявят, а в същото време да доставят удоволствие и на публиката с представленията си.
В последните години естествено се изгради жанрът sms-поезия. Самата ти пишеш всекидневно в този формат между приятели. Какво взема и какво дава на поезията този суперкратък и диалогичен формат?
Съобщенията, които си разменяме с приятели, са нашата игра. Римуването като форма е елегантно и забавно, с лек ретро-привкус. Краткостта не ни позволява да сме твърде описателни и да си доскучаем, а ни насочва направо към същественото. А то е – ти си важен за мен, искам да знаеш, че съм добре, хубаво ми е, когато се усмихваш. Тези съобщения, поне за мен, правят света по-уютно и по-обичливо място за живеене. А поезията е природна сила. Имало я е винаги, и нашите опити да я променим дори не я засягат. Гениите едва успяват да драснат с нокът по повърхността й. Ние можем само да се наслаждаваме на невидимата й сянка и да развиваме сетивата си, за да я усетим по-добре.
Предвиждаш ли вече следващата стъпка в поезията на свръхтехнологичния век?
Мисля, че винаги ще е приятно да пишеш с показалец по гърба на своя любим човек, докато си лежите следобед.
Работила си в телевизията, а сега ти предстои и предаване в радиото. Като човек на словото, мислиш ли, че електронните медии профанизираха говоримия български език?
Медиите си имат определена публика, към която се насочват, и търсят общ език точно с нея. Така че, те са адекватни на света. Аз скърцам със зъби и мятам предмети, като се случи да погледна Биг Брадър и видя, че дори субтитрите им са с грешки. И си правя извод, че това е предаване за неграмотни хора. Не е за мен. Има и прекрасни (пак казвам – според мен) програми, които ме изпълват с въодушевление и ме карат да мечтая. Всеки занаят си има набор от инструменти. Професионалистите знаят кога да използват брадва и кога – калиграфска четка.
За какво мечтаеш пред Коледа?
През следващата година да направя хубави и полезни неща с интересни хора. Да доживея новата ми книга да излезе на бял свят. Да отида на море. Да си купя още една шепа пръстени. Близките ми да са здрави и весели. И за световен мир, разбира се!
