Реж. Стоян Камбарев, премиера: 1998
Животът на едно от най-ярките театрални явления в последните няколко десетилетия започва със смъртта на неговия режисьор – големият Стоян Камбарев умира дни преди премиерата и не успява да завърши, нито да види триумфа на легендарната постановка. Решен нестандартно, спектакълът поставя публиката в ръкавите на сцената и издига пространството и движението до нов театрален език и интерпретация. Основна тема в него е неслучващият се празник – метафора на трагично неосъществените живот и любов, в чиято безнадеждност обаче винаги има красота.
Чайка в Сълза и смях
Реж. Лилия Абаджиева, премиера: 2001
Далеч от класически прочит на Чехов и близо до сърцата ни, спектакълът Чайка на Лилия Абаджиева беше едно от върховите й постижения в театъра. В него главни герои бяха меланхолията, страстта и нечовешката любов, в чиито ръце персонажите се трансформираха в безпомощни марионетки. Накрая цялата тъга, несбъднати желания и неосъществени мечти се изляха под формата на няколкоминутен пороен дъжд на сцената… и от очите на публиката.
Пушката ще гръмне след антракта в Народен театър
Реж. Теди Москов, премиера: 2005
Разликата в човешката физиономия, когато плачем и се смеем, е толкова минимална, че трудно може да се каже дали това представление предизвикваше смях през сълзи или сълзи от смях. Едно обаче е сигурно – първият опит на голяма сцена в Народния театър на Теди Москов беше изключително представление, събрало елементи от почти всички Чехови творби, разбъркани с фарс, ирония, пародия и сарказъм. На сцената постоянно се въртеше една огромна грамофонна плоча The Best of Чехов, около която на парад минаваха Чеховите персонажи, увлечени в безнадеждността на живота, който понякога е толкова жалък дори в красотата си, че е направо смешен.
