Полет в солта с Биляна и Любика: симбиозата между човек, природа и изкуство

Биляна: Завърших специалност Живопис през зимата и се видях в чудо – нямах нищо за правене и започнах да се потискам. Майка ми следи страницата на Лагуната на живота и като ме гледаше как съм, направо ми каза „Спри да се депресираш и отивай там!“. Започнах да проучвам повече за мястото и ми стана наистина интересно, особено историята около езерото, но бързо осъзнах, че проектът е прекалено голям за сам художник.

Любика: С Биляна сме приятели от доста време и всъщност много често сме си предлагали да работим заедно по проекти, които така и не са се случили, но този път беше инстантно. За мен началото беше нейното „Искаш ли?“ и моето „Да!“. Може би този път ни се получи заради каузата, преплетена в целия проект, тъй като е нещо, от което се вълнуваме и двете.

Биляна: Започнахме да движим този план още от април, като доизмисляхме и доизпипвахме детайлите до последно. Аз прекарах един месец в ателието в Бургас. От общо 25 картини за изложбата там завърших 21.

Любика: Ами мисля, че над пет месеца вече се случва всичко и все още не е завършено! Дори в момента се раждат нови идеи и предложения, които оформяме. Това си е един безкраен проект за мен с изключително много възможности за развитие и занапред.

Биляна: Признавам, че беше много по-трудно, отколкото си мислех, че ще бъде. Нямах някакъв внезапен прилив на вдъхновение – това, че бях на ново място, не промени много. Когато пристигнах в Бургас, беше изключително горещо, болеше ме глава по цял ден. Птиците не се виждаха никак лесно – само през бинокъл, а иначе са черни точки в далечината. Ако се доближиш, рискуваш да ги подплашиш . Цветовете на езерото се виждат отвисоко, но иначе всичко е като на тепсия – водата на места е дълбока само 20 сантиметра.

Трябваше да се дисциплинирам – вече бяхме започнали този проект и исках да го направим както трябва. Нямаше кога да го чакам това вдъхновение и подходът ми бе много различен от обичайното – не разчитах толкова на художествена експресия. Много по-насочено е, с дисциплина и техника. Финансирането на проекта също представляваше трудност и добре, че бяхме толкова решени да го изпълним. В крайна сметка спечелихме финансиране от Национален Фонд Култура, което ни даде възможност да го реализираме успешно.

Любика: Целият проект се оказа едно голямо предизвикателство с много по-малки в него! Всичко трябваше да се случи в много кратък период, тъй като сме изключително нетърпеливи. Не бяхме правили нещо такова преди – общувахме с много хора покрай организацията на проекта, получихме и доста откази от различни места, което не беше лесно да се прескочи. В крайна сметка мисля, че стигнахме до това, което трябваше да е. Аз освен всичко свързано с организацията, трябваше и да вляза в абсолютно нова професионална позиция – за първи път режисирах филм. Оказа се доста сложно, но не неприятно, въпреки трудностите.

Биляна: Целта ни беше да осведомим максимално много хора относно Атанасовското езеро, тъй като много хора не знаят за това място, а то е пример за симбиозата между човек и природа – много актуална тема за всички ни. Изкуството беше за нас най-естественият начин да направим това. Постарахме се да бъде многоаспектен и наистина интересен за всички проект. Не че считам , картините за скучни – може би съм традиционалист, но за мен живописта сама по себе си е достатъчна. Публиката обаче откликва много по-ангажирано, когато се представят различни гледни точки и форми на изкуството. Мисля, че това го постигнахме – проектът наистина оживя. Нямаше да е същото без всичко това – късометражния филм, танца, инсталациите и дори приложението.

Любика: Със сигурност за мен най-голямата цел беше да успеем по различен начин да заинтригуваме, ангажираме и да обърнем вниманието на възможно най-много хора за нещо, което, надявам се, интересува всички, но го подминаваме, тъй като сме завихрени в изключително напрегнато ежедневие със съвсем битови проблеми. Не обръщаме съществено внимание на теми от такова естество, които генерално се отнасят до съществуването ни тук и съществуването ни заедно с природата и другите видове. За мен проектът е важен, защото се опитваме да спрем човека, да го извадим от ежедневието му и да го накараме да види по-далеч от работата и по-далеч от малките проблеми. Мисля, че до някаква степен успяхме да постигнем това чрез контрастните си подходи към темата.

Биляна: Това е дело на Любика – тя е сценограф по образование и съответно инсталационните намеси в средата на галерията бяха изцяло нейна творба.

Любика: Всяка част от проекта имаше за цел освен да ни насочи към проблем и да се поинтересуваме от каузата, така и да ни пренесе по-близо до света на Атанасовското езеро. За екосистемата там солта и набавянето ѝ са част от симбиозата между природа и човек и не мисля, че имаше как да минем без да я споменем.

Биляна: Ами, много. Когато си в град, в който си гост и си нямаш изградена мрежа от хора в тази среда, със сигурност е по-трудно. В София сме в свои води – знаем с кого да се свържем и къде да отидем.

Любика: В София със сигурност се усети доста по-различно, но все пак и нашият подход до голяма степен също се различаваше. Бургас беше доста по-тих и спокоен като усещане, но все пак и целта ни беше в София да успеем да предадем много повече от това, което не могат да отидат и да видят софиянци на 30 минути път. Трябваше да преразкажем много повече, за да успее публиката на нашата градска среда да се пренесе на другия край на страната. В София се разкри и колаборацията ни със страхотните танцьори, в които мисля че всички се влюбиха – те допринесоха изключително много за това изживяване, което целяхме да създадем.

Биляна: Искахме различни художествени гледни точки, за да имаме по-широк поглед към темата. От самото начало мислехме и за танц, първоначално към филма, но в движение много неща се промениха. Участвах в лятната академия за деца и художници тази година и там се запознах с Деница. Разказах ѝ за проекта и тя имаше интерес да се включи. Вчера заснехме официален клип на танца, зад камерата беше Гергана Иванова – най-новият артист, който стана част от екипа на Полет в солта.

Любика: От самото начало, когато измисляхме отделните части от идеята си за проекта знаехме, че искаме да въвлечем възможно най-много подходи, през които да предадем различни аспекти на езерото за едно цялостно емоционално изживяване. Затова имаме картините на Биляна, които разкриват прелестта на езерото и неговото богатство. Имаме танцьорите, които успяха да предадат грацията и взаимоотношенията на птиците. За мен най-приятното е удоволствието от наблюдаването на този танц по същия начин, по който седиш и се вълнуваш, и ти е интересно да наблюдаваш друго живо същество. За танца имаме и специално написана музика, за да допълним усещането, което искаме да предадем. В приложението си имаме аудиогайд описващ езерото. Като цяло абсолютно всичко, за което се сетихме, така че максимално да доближим всеки един човек до Атанасовското езеро.

Биляна: То ще бъде на 28 септември, този път в Koncept Space. Освен картините и късометражия филм, ще представим и лимитирания тираж на илюстрираното от мен издание, както и официалния клип, който заснехме на танца. Ще има и още изненади, а изложбата ще бъде с по-различен характер от тази във Финес.

Любика: За следващото събитие ни предстои да пием маргарити със сол от езерото, докато представяме илюстрованото издание, с което се занимаваше Биляна. Също така сме планирали да е по-информативно насочено и за тази цел към нас ще се присъединят и колегите от БФБ (Българска фондация за биоразнообразие).