Полина и стените с чудесата

Искало ли ви се е да викнете компания в главите си за разходка из света, който обитавате, когато слушате музика? Да, и на нас, затова завиждаме на Полина Герасимова, че умее да споделя картините от въображението си с други хора. Тя е виджей или човекът, който разказва паралелни истории върху екраните на сцената, докато музикантите свирят познатите ни сюжети на живо. Освен видео приказки за концерти на P.I.F., Марио Хосен, Метаформоза и Мирослав Иванов, от пулта ѝ излизат и грандиозни визуализации за опери (Норма, Граф Монте Кристо), а бездънният ѝ архив пази и мил спомен от 3D мапинга върху фасадата на НДК за откриването на Салон на изкуствата 2016. Последният ѝ проект събира цяла вселена в малък куб, който ни върти на repeat от седмици във видеото към Still Feather на Kan Wakan. Дни преди да потънем в концертната му версия в Sofia Live Club (на 21 май), влизаме в студиото на Полина и се оглеждаме за елементите, които ѝ помагат да създава чудеса върху ъглови страни, каменни стени и други трънливи повърхности.ОТ ПРАВЕЦ 8 ДО BACKSTAGE
От дете се занимавам с визии под някаква форма. Бях съвсем малка, когато родителите ми взеха на мен и брат ми първия компютър – Правец 8. Беше в опит да ни утешат, след като едно коте, което обичахме и отглеждахме уж завинаги, трябваше да се върне при истинските си стопани. Машината разполагаше с елементарна програма за 2D анимация, в която можех да раздвижвам нагоре-надолу шапката на едно човече. Тогава обаче не съм мечтала да стана визуален артист, а може би по-скоро пианист, защото свирех на пиано. Е, пораснах и станах графичен дизайнер. В един момент преди години разполагах с повече свободно време между проектите и го уплътнявах със създаване на видеа – използвах stop motion, флаш анимация и снимах всичко интересно от местата, до които пътувах. Димо от P.I.F. видя и хареса клиповете ми и на практика ме изнуди да се пробвам да миксирам видеоизображения по време на концертите на бандата в клуб Backstage – така започна всичко.Рибарят и неговата душа

ВИЗИИ С КОТКИ БЕЗ КОТКИ

Преди концерт създавам по няколко визуализации за всяка песен от сетлиста и ги подреждам в папки, а миксирането им винаги правя на живо – по ритъма, в който групата реши да забие в дадената вечер. Графики, анимация, снимки, видеа и дори кадри от много стари филми – използвам разнородни елементи от едрия си архив, за да разкажа една малка история. Интернет е пълен и с безплатен материал за виджеи, но си служа с тези клипове много рядко, защото всички ги имат. Предпочитам да плащам за красиви визуализации и не се притеснявам да ги използвам многократно, тъй като ги преработвам по свой начин и всеки път изглеждат като нови. Освен това се забавлявам, когато мога в напълно различни проекти да вложа един и същ елемент – така показвам стила си, нещо като подпис е. Винаги, когато има как, включвам и по някоя котка, а вие вече се запознахте с причината за това: черният ми котарак Мехи.Визии за откриването на театър Азарян

"БОЖЕ, АЗ НА СЪЩОТО НЕЩО ЛИ СЪМ БИЛА?"
При мен нещата се случват ужасно трудно. Няма начин да си наумя нещо и то да стане от раз. Не, ще се провали три пъти, преди най-накрая да се случи и все ще има някоя инфарктна ситуация. Например ден преди операта Граф Монте Кристо да открие Сцена на вековете на Царевец се оказа, че екипът е донесъл едва половината декор. Липсваха четири от кулисите, на които върви видеото ми и върху които се извършва голяма част от действието. Полудях. Заявих, че ще прожектирам директно върху крепостта и за ден трябваше да преработя визуализациите. Шоуто беше в 19:00, а до 11:00 бях минала едва 9 от 76-те сцени. В крайна сметка успях и замъкът ми беше като част от Царевец – много добре се получи. С мапинга на НДК също имаше проблеми, за които обаче разбрах късно.

Беше интерактивен проект, в който минувачи опитваха да свирят на теремин и звуците от странния инструмент се визуализираха по определен начин върху сградата. Всички много се забавляваха, аз бях щастлива от резултата и спокойна отидох на рожден ден след това. Когато обаче се прибрах вкъщи, се втрещих от хейта, който се беше изсипал срещу проекта в интернет. Помислих си: "Боже, аз на същото нещо ли съм била?". Оказа се, че камерата, която трябваше да предава какво се случва отпред на голям екран и на живо за тълпата отзад, е изгоряла от проливния дъжд. Реално хората в далечината са чували невъобразимо виене от теремина на фона на шантави визии по фасадата, без да разбират каква е идеята. Въпреки това аз обичам проекта, защото направих всичко, което трябваше и единствената ми грешка беше, че не мога да контролирам дъжда.Граф Монте Кристо на Царевец

ТАНЦЬОРКА В КУБ
Видеото на Still Feather е най-голямото ми предизвикателство до момента. Идеята на Георги Линев (a.k.a. Kan Wakan) беше да е с прожекция на две стени и земя с танцьор по средата, но аз съм гледала поне 100 такива видеа. Затова предложих куб – прожекциите на всяка страна са различни и се наслагват една върху друга, а в центъра има човек, който взаимодейства с тях.

Беше трудничко – всичко, което създавах, прожектирах върху мини макет, за да видя дали картините изглеждат добре една върху друга. След като избистрих концепцията, го направих за седмица, но когато наближи времето за снимки, фирмата, която трябваше да изработи конструкцията, ми каза, че няма да стане – заради празниците. Беше около Коледа, а ние снимахме на 3 и 4 януари в Зала 1 на НДК – единствените свободни дни на залата! Добре че родителите ми бързо измислиха начин да направим куба, но пак изгубих половин ден в опъване на тюл, докато всички ме чакаха. Ако не бяха екипът, начело с оператора Димитър Неделчев, и Мирослав Боршош, който ми даде залата, нищо нямаше да се получи. А танцьорката ни Дори Валентинова е истински герой – издържа 10 часа на 10 градуса боса и по потник в малкия куб и успяваше от раз да закове позициите, така че накрая изглежда сякаш е в картините, които прожектирах около нея.ЗА СМИСЪЛА И СМЕХА
Харесвам артисти, които не се взимат насериозно и правят шантави неща. Супер концептуалното изкуство не е моето – онова, което излага един пирон в средата на празна изложбена зала и те кара да се чудиш за смисъла. Сред любимците ми е Axel VJ или axxvjs, както се подвизава във Vimeo. В един от проектите си работи с биологически университет от САЩ и създава инсталация с микроорганизми – слага ги под микроскоп и движещите се визии, които те създават, генерират звук. Друг артист, когото следя, е италианецът NIETO, който също прави много изтрещели неща. Хубаво е, когато е забавно, затова и моят проект за спектакъла Улицата е един от любимите ми.

В негo с 3D мапинг превърнах статуята във фоайето на НДК в Мая Новоселска, която уж говореше с посетителите. Малките деца дори ѝ махаха и я заговаряха, много се изкефих.Кадър от видеото към парчето Ти на Любо

АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ВИДЖЕЯ
Шантаво е, но два пъти дори съм получавала цветя след концерти. Хората сигурно ги бяха взели за музикантите, но в крайна сметка бяха решили, че аз ги заслужавам и ми стана много приятно. Реакцията на публиката ми е важна, въпреки че с годините набрах достатъчно смелост да правя неща, които знам, че няма да бъдат възприети от всички. По време на концерти на живо обаче това как хората се забавляват е съществено за визиите, които пускам. Понякога се заигравам с публиката и е много забавно. Помня една ранна сутрин на Spirit of Burgas: беше електронно парти и бяха останали само най-тежките фенове; гледах ги как все повече зациклят в екраните с моите визуализации и започнах да зареждам все по-психеделични видеа, а те се държаха за оградите и потъваха във визиите. В такива моменти ти става ясно какво въздействие има работата ти върху хората. И са ми много ценни.

Полина е на poliforma.net и vimeo.com/poliformа
Новият ѝ визуален спектакъл идва с концерт на Kan Wakan в Sofia Live Club на 21 май от 20:00, 20лв от eventim.bg