Филмът напомня на лабиринт, който преплита три измерения на съществуване. Лутайки се между чувството за собствената си незначителност и порива да прекрати живота си, младата жена попада в сюрреалистичен кошмар на ръба на отчаянието. Тук смъртта не трябва да бъде разбирана буквално – тя може да бъде интерпретирана по-скоро като бягство от действителността. В старанието си да се приравни с идеализираните образи на привидно недостижимите идоли на съвременното общество героинята постепенно губи връзка с истинския свят.

Понякога сънувам, че умирам зачеква съвсем реален проблем, който влияе значително върху живота на младежите. В епохата на глобализация с всеки построен мост зейва нова бездна между хората. Макар че на теория социалните мрежи ни свързват, често те се оказват причина за себеизолиране. Заживяваме в собствената си капсула, от която пасивно наблюдаваме избирателно построения образ на другия. Този образ обаче не е достоверен, не е дори огледално отражение, а е фрагментарен, подобно на пъзел с липсващи парчета. Без да се усетим, започваме да вярваме в перфектния лик на инфлуенсърите, знаменитостите и дори собствените ни познати.

Сцените, в които виждаме една обезлюдена версия на София, още повече подчертават илюзията за покрусителна самота. Така изглежда светът през призмата на депресията, изолацията и пълната загуба на самочувствие. Можем да заключим, че в режисьорския поглед на Деков се чете особена съпричастност, а субективната гледна точка ни пренася директно в ума на героинята на Девина Василева.

Интересен детайл е, че всички екстериорни кадри са заснети единствено по време на изгрев и залез, което забавя снимачния процес, но се отплаща с въздействащия си ефект. Граничният момент между деня и нощта визуализира разклатения баланс в душата на момичето, като същевременно постига особена палитра от цветови нюанси.

Автор на оригиналната музика за филма е основателят на бенда Open Source Trio Момчил Атанасов, който има множество международни колаборации зад гърба си. В музикалното оформление фигурират и две песни: Phoenix на българската рок група Casual Threesome и новата авторска песен на Николай Воденичаров – Никеца Smile.