Порейки боклука

Целта обаче не е само да покажат умения. Голямата битка на Йоан и Илияна са отпадъците в нашето море, затова докато те карат, екипът им ще събира проби от водата за изследване от еколог и биолог и ще снима документален филм, оголващ проблема. Цялото приключение с кауза ни очаква в IndieGoGo под името PLASTIC FREE BLACK SEA, а защо е важно да му дадем попътен вятър, слушаме сега от хората, които държат крилата – не само на сърфа, а и на промяната.

Илияна: И преди ми е правило впечатление, но миналото лято бях поразена – морето беше изкарало страшно много отпадъци, а във водата имаше мазни петна, които трябваше да заобикаляме. Причината не е, че вече е достигнато някакво ниво на концентрация, а по-скоро в това, че Черно море е като пералня – понеже е затворено, боклукът остава в него и теченията и ветровете го изнасят към брега. За съжаление замърсяването тук не е изследвано сериозно, съответно липсват и решения. Затова по време на нашето предизвикателство ще съберем проби от водата по маршрута, като междувременно ще наблюдаваме за плаващи отпадъци. Така ще допълним миналогодишните изследвания на десетте зони между Калиакра и Бургас, за да се оформи по-мащабна картина на проблема.
Йоан: За мен въпросът с отпадъците е изключително важен като част от идеята за по-добра глобална цивилизация. Мисля, че сме стигнали до такова ниво в технологичния напредък, че можем да елиминираме голяма част от проблемите на планетата ни. За нас е най-важно да върнем чувството в хората, че принадлежат към този организъм, а не са като ракови клетки за него. Замърсяването влияе пряко на цялото биоразнообразие на Земята и на тази верига, от която не осъзнаваме, че сме част, защото животът ни е твърде кратък и не успяваме да видим нещата в по-голяма перспектива.

Й: Нещо друго, което работи, е всеки да събере три боклука, когато отиде на плажа. Това би оказало много по-голямо влияние, отколкото изглежда на пръв поглед. Иначе заместители на нещата от ежедневието ни съществуват, трябва само да вземем съзнателно решение да ги използваме, сякаш даваме обет пред себе си. Разбира се, невинаги знаем какво да правим с даден отпадък, но пък в днешно време е достатъчно да напишеш в интернет "какво да правя с това", и веднага ще получиш насока.
И: Още в университета исках да стартирам нещо, с което да допринеса за решаването на проблема – и с информация, и физически. Така създадох ателие Трион, в което заедно с Таня Михайлова се занимаваме с преизползването на материали. Не знам дали повечето хора са информирани, но стратегията за нулеви отпадъци започва оттам да редуцираме онова, което употребяваме. А когато все пак сме си купили нещо, после да го използваме отново. Чак когато това вече не е възможно, идва рециклирането. Да си купим минерална вода с идеята, че ще изхвърлим бутилката в кофата за разделно събиране, не е решение. Вече използвана, тази пластмаса се превръща в материал с по-ниско качество, в един момент животът ѝ свършва и тя се депонира на сметища, където често остава завинаги.ДОБРИЯТ ПРИМЕР
И: Опитът ми сочи, че когато представяш идеите си по адекватен начин, без да нападаш другия, в него също започва да покълва нещо. Виждаме го и с родителите си, които се пречупват спрямо нас, и с децата в сърф училището. Макар да не говорим много с тях за каузата, явно им влияем с действията си. Хлапетата например често вадят боклуци от водата, защото усещат проблемите и чувстват морето като свое място, което не е просто хубав пейзаж, а е живо. За мен това е най-вълнуващо – да видиш как хората променят нагласите си. Често давам пример с един сервитьор, който ни поднасяше напитки в едно заведение. Казах му, че не искам сламки, а той ме попита дали не съм активист. Обясних му по най-лесния начин защо не ги използвам, че трябват векове, за да се разградят и колко е безсмислено всъщност, а след вечерята той дойде и каза: "Знаете ли, вече ще питам хората дали искат сламки". Всичко това се случи само за час. Нещо накара този човек да се замисли и ми се струва, че всяка информация, поднесена правилно, води до промяна.
Й: Аз ще сложа една по-широка скоба. В човешката история има много примери за общества като това на индианците например, които са се адаптирали към условията на средата и са пазили онова, което имат. Затова не вярвам в оправданието, че човекът е лош и да руши е в природата му. Точно обратното е и ако всички медии говорят само за замърсяването, в рамките на месеци нещата ще се преобърнат. Въпросът винаги е в това колко близо се чувстваме до даден проблем.ВЪРХУ СЪРФА ПРЕДИ И СЕГА
Й: Може да прозвучи странно, защото съм от Варна, но преди да се кача на дъската, нямах истински досег с морето. Първите ми спомени на сърфа обаче са доста ясни. Винаги ще помня момента, в който потеглих напред и чувството на екстаз, което ме обзе. Няма да забравя и деня, когато преминах границата, която сам си бях поставил – мостчето на рибарския плаж, което влизаше на 50 метра в морето, а аз две години карах само до върха му и се връщах обратно. Беше ме страх, докато брат ми не ме накара да отида по-навътре, за което съм му благодарен.
И: Моите първи спомени пък са от къмпинг Юг, където баща ми ни подкупваше със сестра ми да се качим на сърфа и след всяка сесия ни купуваше от едни специални пици в Китен. Бях на 6 и много падах, а освен това ме беше страх от медузите. Сравнително късно започнах да тренирам и ветроходство и в клуба ми се запознахме с Йоан. Понеже в нашия спорт е добре винаги да тренираш с поне още един човек, това много ми е помагало – да имам спаринг партньор, с когото да напредвам и когото да гоня.
Й: За WIND2WIN сега трябва да тренираме главно за издръжливост, защото се очаква да караме активно между 5 и 6 часа. Това е много време в уиндсърфа, за съпоставка един обичаен състезателен ден трае между 2 и 4 часа. Престоят ни във водата този път ще е по-дълъг и трябва да правим упражнения с продължителни карания, за да видим какво не ни понася, какво ни липсва и да се настроим за предизвикателството.

Следим уиндсърф предизвикателството на Илияна и Йоан на wind2win.com и помагаме за каузата им PLASTIC FREE Black Sea в IndieGoGo