Имам нужда да събудя съзнанието си, напоследък не съм много вдъхновена, сиво ми е някак. Но работя върху 1-2 проектчета. Тези последни дни на прехода между зимата и пролетта са ми малко трудни. Слънцето страшно ми липсва, защото обичам да се разхождам, да изляза, да отида на планина. Обаче сутрин поглеждам към небето и взимам това, което ми е нужно.
Много пътуваш по маршрута София – Ню Йорк. Колко често си тук и колко там?
В последните две години много интензивно пътувах, но напоследък се задържах тук седем месеца, тъй като чакам виза, а и имам разни проекти, по които работя. Но аз съм в Ню Йорк от седем години и първите пет си идвах само по Коледа.
Сравняваш ли двете реалности?
Ню Йорк е много еклектичен град – колкото е зареждащ, толкова е и изтощаващ. Но има ужасно много неща, които можеш да правиш – искаш да слушаш музика на живо и не е скъпо, да гледаш стари филми и не е скъпо. Има с какво да се заредиш и да си непрекъснато в някаква култура. Има всякакви цветове хора – от обикновените човечета, през бачкаторите, които от 9 до 5 са в офиса, до музикантите, които спят през деня и свирят нощем. Тук се чувствам леко клаустрофобично.
Как се представяш обикновено, като Ива актрисата, продуцента или водещата?
Аз съм актриса. Другите неща са някакво любопитство. Може би сега бих могла да ги развия. От 12-годишна играя в театъра и само така си се представям. Но докато бях тук, режисирах някакви неща и дори сега довършваме едно филмче, което направихме с Джина Шеовска. Не искам да го наричам фешън филм, но е нещо интересно, свързано с нейните бижута. Няма име още, засега го наричаме Царевицата, но трябва да го монтирам. Много се бавя и всички искат вече да ме набият, хаха. Преди това режисирах едно филмче в Ню Йорк, ама не стана. Просто го прибрах в чекмеджето.
Вярваш ли в случайността?
Мисля, че човек с мислите и енергията си привлича нещата, които му се случват. Много е трудно, като изпаднеш в меланхолия, да се оттласнеш от това състояние. Преди си мислех, ей, как се случва това или онова, но напоследък съм убедена, че хората имат много сила с мисълта си.
Имаш ли някаква странна случка в твоя архив?
Ох, не знам дали е за разказване. Сигурно си чувала за небезизвестния Chelsea Hotel. Моята приятелка Надя си беше заминала при техните в Масачузетс и ми беше дала нейното колело за уикенда. Чакаме се на някаква пресечка да є върна колелото и минаваме покрай въпросния хотел. И Надя казва – “Ох, Иве, айде да пием по едно уиски, тук има някакъв бар на покрива”. Влизаме вътре, а хотелът е много странен, суперстар и неремонтиран. Долу на рецепцията имаше един мароканец. Оказва се, че Надя никога не е ходила там, аз също, но не знам защо є повярвах, че има бар на покрива. Хващаме асансьора, качваме са най-горе, в един момент се оказваме на fire escapes (аварийно стълбище – бел. ред.) и Надя казва: “Искаш ли да излезем да се качим нагоре?” И аз много плахо казвам – да се качим, тя много уверено върви. Пред нас красива тераса, тъмно е. Прескачаме някаква преградка до колене. Говорим си, минава време и Надя казва: “О, Ива тук има някакъв готин душ, аз ще се изкъпя.” И аз й казвам “Изкъпи се, аз не мога.” Тя се къпе, аз гледам луната и си говорим. В един момент поглеждам надолу и виждам двама гиганти, облечени в черно, от другата страна четирима излизат с насочени към нас пистолети. Надя е гола, аз гледам звездите, хаха. Всъщност обитателите на апартамента, към който е терасата, се оказват двама възрастни от Тексас, които бяха викнали полиция. Стана страшна драма, но ни се размина, хаха.
Мислила ли си да избереш едното място за постоянно?
Всичко зависи от това къде ще мога да работя. Искам да се опитам и да видя дали професионално бих могла да се впиша в тамошната среда, където конкуренцията е много сериозна. Но е важно да намериш собствената си пътечка и да видиш с какво можеш да си уникален и да допринесеш за дадена сфера, а не да се сравняваш с някого. Така че засега имам стабилни проекти и надежди.
В какви роли се виждаш?
Някои хора ме виждат смешна, други по-скоро тъжна, но онова, което ми прави впечатление, е, че съм суперадаптивна и много се променям. Баща ми казва, че е важно да си гледаш участията. Ако е филм и си снимал цял месец, после и да гледаш, няма особено значение, защото всичко е запечатано. Сега покрай Кастинг много гледах записите на първите две предавания. Но на живо нещата са толкова различни, а и в това предаване съм си аз, не е роля.
Как гледаш на кастингите?
Има много различни видове. А и харесваш, не харесваш, това е начинът. Големите актьори преди да започнат да ги търсят лично за някоя роля на колко кастинги са минали… В света се работи така. Щом има такава професия, значи има смисъл. Абе, бачкане трябва освен талант.
Какво може да те събори?
Знам ли, катаклизми някакви световни. Смъртта е нещо, за което можеш всекидневно да се готвиш. Има две сигурни неща – раждаме се и умираме, това се опитвам просто да го приема и толкова. Но някаква война или някакви проблеми на нашата си планета, които и сега ни пречупват, биха ми се отразили и на мен.
Кастинг е всеки понеделник от 21:00 и всеки петък в 22:00 по БНТ1
Най-важните телевизионни програми ще откриете на programata.bg/tv
