Преди пет месеца Станислав Беловски се затваря в студиото си в София и заживява в соца. Но не се обрича на самота – съквартиранти са му Живков, Брежнев, Димитров, Ленин, Маркс, Гагарин, Сталин, Тимошенко и Путин. Техните черно-бели фотографии го вдъхновяват да се върне назад във времето и да извади героите на няколко социалистически нации – в колажи от цветни щрихи и стари вестници.
Отношението му е лично. “За мен 80-те години бяха много сиви. У нас беше мизерия, а по света се случваха цветни неща – MTV, диското.” Всъщност музиката му отваря път към рисуването. “Тетрадките ми бяха пълни със скици на емблемите на Judas Priest, Iron Maiden, Metallica, Slayer”. По-късно умишлено бяга от Художествената академия и формалното образование. Не му се влиза в рамка, а и бърза да онагледи идеите си. Минава през живописта и експресионизма и се спира на поп-арта – колажите му са провокативни и с послание. А и са изложени на места, различни от традиционните галерии – там “където ходят готини хора, които купуват, защото наистина харесват.”
Такова място е Ракия ракета бар, където колажите на Беловски “плуват в свои води” сред балканчета, хладилници Москва, магнетофони, прожекционни апарати. И където чувството за хумор не се цензурира. Затова Сталин е с маска в стил Kiss, Димитров е с изплезен език (пак като Kiss, но и малко като Айнщайн), а над Брежнев виси емблемата на Лукойл с поне двоен подтекст. Путин и Тимошенко пък делят една стена и си говорят – “I may sink, but I’ll not call Volodya” (“Може да потъна, но няма да се обадя на Володя”), твърд е украинският премиер. В това време Живков и Брежнев изглеждат на път да скрепят дружбата си с нещо повече от братска целувка.
“Изложбата е от 21 картини, а заглавието Корекция на социализма ми хрумна покрай думата Кореком, макар че директният є превод няма нищо общо – идва от френски и е доста прозаична”, споделя Станислав и добавя, че послесловът на експозицията Should I Stay or Should I Go също е знаков. Не защото е парче на пънкарите The Clash, а най-вече, защото ясно описва соц психологията на българина. “Все още се питаме преди или сега беше по-зле – дали трябваше да напуснем или да останем в соца?” Отговорът явно предстои. Докато чакаме, Станислав си попълва анкетата.

С какво обичаш да си цапаш ръцете? С боя.

Какво си мислиш на светофара? Червено!

Какво ще спасиш от вкъщи при пожар? Котката.

Кога излизаш от обувките си? Всеки ден.

Кога си пускаш телевизора? 7-8 сутринта.

Колко широко ти е около врата? Много.

Три любими миризми? Една – CK One.

Какво ти пълни душата? Шкембе чорба.

Какво виждаш през прозореца си? Добри пропаднали хора.

Какво искаш да кажеш на психотерапевтите? Каквото и на поповете.

Кое е най-сладкото нещо? Крем карамел.

Горчива ли е истината? Много.

Споменът от първите седем? Детска работа.

Стая с вана или душ в морето? Стая в морето.

С какво можеш да преядеш? С бира.

Трима човека, които те промениха? Е!

С какво не можеш да се разделиш? С миналото.

Кога морето ти е до колене? Вечер.

Комичен или драматичен герой си? И двете.

За какво не ти остава време? За мен.

Последното ти откритие? Всичко.

Кое е най-хубавото място на света? П..ката, папката де!

Корекция на социализма е в Ракета ракия бар, ул. Янко Сакъзов 17.