Британският писател от индийски произход е ненадминат в изкуството да внушава свои версии за действителността. Името на Салман Рушди нашумя с публикуването на романа Среднощни деца, за който е удостоен с наградата Ман Букър през 1981. Осем години по-късно неговите Сатанински строфи предизвикаха гневна реакция в ислямския свят, иранският аятолах заклейми Рушди като вероотстъпник и издаде прословутата фетва – религиозна смъртна присъда. През 2007 британската кралица удостои писателя с рицарско звание за приноса му към литературата. Стилът на Салман Рушди изобилства от исторически мистификации и препратки към митологията, а темата за съжителството на Изтока и Запада минава като нишка през всичките му произведения.
Последният дъх на Мавъра

Ако сте почитатели на Салман Рушди, Последният дъх на Мавъра (ИК Колибри) ще ви накара да го обичате още повече. Според Сънди Таймс, това е най-великият му роман.
Последният дъх на Мавъра напомня любовна песен за един чезнещ свят, чийто сетен победен възглас отказва да заглъхне. Разказът запознава читателите с Мореш Зогойби – Мавъра, "пропаднал мелез с висок произход“, последния потомък на виден род търговци на подправки и престъпни босове от Кочин, Индия. По време на пътешествието си от Индия до Испания, Мавъра чертае лабиринта на една история за безумни страсти и вулканична семейна ненавист, за титанични матриарси и тяхното омагьосано потомство, за преждевременна смърт и всесилни проклятия.