Причините за това са две – защото се награждават постановки предимно от последните месеци, и защото ни харесват номинираните. Затова, дни преди раздаването на наградите на 23 май, седнахме, премислихме, написахме на бял лист какво се случи този сезон и драснахме чертата. Ето го и резултата.
От доста време е ясно, че в българския театър се случва нещо, за разлика от ситуацията при някои други родни изкуства. И киното се посъбуди, но все пак в театралните салоните се чувстваме малко по-сигурни, че няма да се наложи да изгледаме насила до край каквото предстои. И макар че сезонът не беше от най-силните, имаше какво да се види, а вече – и какво да се награди.
Тази година сред номинираните няма безспорен победител, както беше миналата, когато Дон Жуан се намести в почти всички категории. Това е хубаво за плурализма и демокрацията, но и означава, че нищо грандиозно не се е случило според мерника на селекционерите.
И все пак две постановки излязоха напред с по 4 номинации всяка – Лазар и Иисус на Иван Добчев и спектакълът на неговия ученик Явор Гърдев – Валентинов ден. Носталгията и любовното чувство, които ни обзеха след Валентинов ден и дълбокото съмнение в бога след Лазар и Иисус с еднаква сила ни карат да вдигаме ръце и за двете постановки на всяко гласуване.
Освен на номинираните за най-добър спектакъл се зарадвахме и на случващото се в категорията режисура. В нея заедно с Явор Гърдев, който вече има награда от фондация Аскеер, са номинирани още двама “млади” режисьори (под млад у нас май се разбира над 35), които досега не са се появявали сред наградените – Галин Стоев за Малка пиеса за детска стая и Лилия Абаджиева за най-нетипичното за театъра й представление – В очакване на Годо. Да им е честито и на двамата. Печелим и ние, които чакаме новото голямо явление в българската режисура.
И като стана дума за младо и модерно, приветстваме номинациите на Шведска защита – постановка със съвременна тема и прекрасно сценично решение. Харесваме и Иванов – заради впечатляващо интуитивната игра на Деян Донков, както и Макбет на Диана Добрева, защото справедливо е номиниран само в категориите, в които е най-силен – за костюми и музика.
При номинациите за изгряваща звезда сме категорични – наградата трябва да отиде при Тигран Торосян за ролята на Алхонон в Тайбеле и нейният демон, защото постановката е доказателство, че София не е България, когато става дума за театър.
Дотук спират нашите размисли и страсти, защото не знаем при кого ще отидат призовете. Ясно е обаче, че това най-вероятно ще са последните награди преди да се намеси вече тропащият на вратата Модерен театър с многото пари, най-известните български театрали и безмилостната реклама. Затова – радвайте се колкото можете на последните дни на непорочното държавно изкуство.