Оберлихт I Самостоятелна изложба на Яна Абрашева

Три години след изложбата си в галерия ПОСТА Яна Абрашева представя там втори самостоятелен проект. Оберлихт продължава линията на изследване на художничката на тема разпада на сгради, паметници на модернистичната архитектура. В случая става въпрос за изоставения завод Родопа в София, проектиран през 1928 г. Това е и една от знаковите индустриални сгради в стила на ранния модернизъм в страната.
В работата си художничката създава витраж, в който вгражда парчета от вече разрушения оберлихт – интегрална част от архитектурната идентичност на месокомбината. През избора си да работи с материалността на фабриката (бетон, стъкло), а не с нейни архивни снимки например, художничката се отнася към кланицата като към своеобразен организъм – а конструктивните му елементи – като части от неговото тяло. Носители на травматиката на тези времена, малките парчета стъкло са оживени и служат като артефакти на отминалите десетилетия – именно през тях небето е провиждало битието на стотиците работници. Стъклото, мембрана между работническата реалност и природата, тук е носител на историчност. От друга страна, витражът като медия символично връща месокомбинат Родопа обратно към идеалния си статус, съдържащ в себе си революционните виждания и стремежи, заложени в парадигмата на модернизма.

В практиката си Яна Абрашева често разглежда разпада на индустриални помещения, създадени от човека и в последствие изоставени от него. През изследването на тази ерозия, художничката извежда на повърхността безотговорността на човешката природа, изразена в това да създава свят, но и да пренебрегва това, за което трябва да се грижи. Тези (без)действия оказват влияние върху цели екосистеми – както върху природната, така и върху тази на индивидуалните и общностни съдби.
Не на последно място, с жеста си Яна Абрашева привлича внимание върху проблематичния начин, по който се отнасяме към индустриалното архитекрутно културно наследство в България.