Повечето истински смислени неща ме оставят без думи | Агнес Стоянова и VITRAGE

Какво остава, когато думите не са достатъчни? За Агнес Стоянова отговорът е в образа, усещането и онова, което оставяме недоизказано. НЕВЕРБАЛНО е първата изложба във VITRAGE – новото изложбено пространство на DUOMO, което среща изкуството с интериора и ежедневната среда.

Агнес е и куратор на програмата на VITRAGE, която ще продължи с различни артисти и гледни точки. Срещаме се с нея за разговора отвъд думите, мястото на изкуството в пространството и това, което една картина може да събуди в нас.

Името на изложбата е НЕВЕРБАЛНО – какво остава да кажеш, когато думите не са достатъчни?


За мен диалогът започва преди думите да излязат. И това не е връзка само между хората, а начинът, по който общуваме със света около нас.

Кое усещане беше първо – образът или емоцията зад него?


Понякога имам вътрешно задание. Виждам композиция, цвят, посока, в която искам да вървя. Но в процеса се оставям да бъда изненадана от това, което се получава. Емоцията не е еднократен импулс, а ме придружава през цялото време.

Има ли нещо, което никога не би могла да кажеш с думи, но можеш да нарисуваш?


Повечето истински смислени неща ме оставят без думи. Но думите също са изразно средство. Не разделям едното от другото.

Какво се случва с една творба, когато попадне в пространство, което не е традиционна галерия, а част от ежедневната среда?


За мен е от основно значение картините да присъстват и извън галерийното пространство. Те са важна част от средата, която изграждаме, и могат да бъдат импулс за идеи и мечти.

Както избираме картина за даден интериор, така можем и да изградим интериор около картина, която ни е вдъхновила.

Може ли един интериор да промени начина, по който гледаме изкуството – и може ли изкуството да промени начина, по който обитаваме едно пространство?


Изкуството има деликатно присъствие и силата да създава настроение. Цветовете, формата и рамката могат да разказват история, без да налагат на наблюдателя как да я разбира. Понякога една картина променя не самото пространство, а начина, по който се чувстваме в него.

Ти поставяш началото на VITRAGE, но и избираш артистите, които ще го последват. Какво търсиш в едно произведение, за да кажеш: Това трябва да бъде тук?


За мен произведенията са продължение на човека. Харесвам артисти с послание и добра енергия. Вярвам, че сме отговорни за средата, която създаваме около себе си, а изкуството е важна част от нея.

Кога една творба е завършена – когато авторът приключи работа по нея или когато някой друг започне да я преживява?


За мен няма окончателно завършена творба. Всяка има свой път и история, които ни правят съпричастни. Някои намираме за красиви, други не са нашият тип, трети носят дълбока история или имат висока стойност. Картината продължава да живее, докато присъства в пространството и влиза в отношения с хората.

Колко от смисъла на едно произведение трябва да бъде обяснен и колко е по-добре да остане мистерия?


Не мисля, че едно произведение трябва да бъде обяснено докрай. За мен е важно да има отправна точка, но и пространство за личното усещане на всеки. Понякога оставям нещо недоизказано или без заглавие, за да провокирам въпроса „Защо?“. Точно тогава започва диалогът, а зрителят става част от историята. Не искам да давам готови отговори, а да създавам поводи за въпроси.

Какво би искала да се случи с човек, който влезе във VITRAGE без никакви очаквания и остане пет минути пред НЕВЕРБАЛНО?


Бих искала да си тръгне с усещане, което не е имал преди да влезе. Може да е усмивка, въпрос или просто миг на тишина. Не е нужно да разбере картината. Достатъчно е тя да е събудила нещо в него.

Ако НЕВЕРБАЛНО е първата дума на новия разговор на VITRAGE с публиката – какъв искаш да бъде следващият?


Искам да бъде разговор, който ни среща с различни гледни точки, хора и усещания. Да има свобода, характер и смелост. Не търся изкуство, което просто да се харесва, а изкуство, което оставя следа и ни кара да мислим, да чувстваме и да откриваме нещо ново в себе си.