Това, което ни предстои, ще бъде в пъти по-добро за човечеството и много по-вълнуващо от днешната реалност или тази, от преди 100 години. Нещо повече. Цивилизацията се развива експоненциално и все още набираме скорост. Само за последните 20-30 години успяхме да развием молекулярните технологии до степен, която ни позволява да разчетем информацията, "кодирана в генома ни". Този напредък даде възможност в настоящата пандемия да идентифицираме патогена, да го опознаем в детайли в рамките само на месеци и да създадем прототипи на ваксини за по-малко от година. Технологиите от последните 2 десетилетия ни направиха по-свързани, улесниха живота ни. Сигурен съм, че мнозина не си дават сметка колко се е променил животът им в последните десетилетия. Ставаме все по-адаптивни.
Не очаквам бъдещето да е безкрайно красиво и утопично като по филмите, в които хората са се извисили до състояние на абсолютен мир, спокойствие и всички проблеми са разрешени. Напротив. Успяхме да решим много фундаментални проблеми, но зад тях се задават нови, понякога по-опасни. Успяхме да намалим сериозно тежестта на инфекциозните заболявания например, но те отстъпиха място на хроничните. И докато се борим с хроничните, инфекциозните патогени продължават да се адаптират към методите ни за лечение и в бъдеще отново ще трябва да търсим начини да се справяме с тях. Очакванията ми са тенденцията (статистически доказана) все по-малко хора да са застрашени от глад и бедност, все по-малко да умират от тривиални заболявания, все повече да водят по-нормален начин на живот да се задържи. Повече хора ще се радват на комфорта на модерното съществуване, ще имат достъп до образование, знание и различни културни изживявания.
Все повече хора ще се чувстват като жители на света. Настоящата пандемия доказа, че много бързо можем да се научим да се възползваме от дигиталните възможности за работа и обучение, което ни предоставя мобилност. Градовете ще привличат повече хора, а населението няма да е дифузно разпределено. Гъстотата ще ограничи площите за живеене, но пък ще станем по-креативни в малките пространства. Вече видяхме, че тези фактори: свободно придвижване и гъсто население, са нужните за разпространение на инфекциозни заболявания. Трябва да приемем мисълта, че нова пандемия ще се случи, макар да не знаем кога. Вярвам, че днешният опит ще ни направи по-подготвени. Мнозина все пак ще бъдат отблъснати от живота в подобни условия и ще търсят домашния уют извън градовете, където ще е по-спокойно.
Градовете (поне в България) ще се превърнат в бетонни джунгли, в които зелените площи ще нама-леят или изчезнат. Това ще е резултатът от методите ни на урбанизация, която е доста хаотична. Това ще направи градовете не особено комфортни за живеене – горещи през лятото и неприятно студени през зимата. Може би тогава и тук ще се появи инициативата всяка площ и дори сграда да се озеленява. Именно липсата на градска флора спомага и за поддържане на неприятна и мръсна локална атмосфера, която също е предпоставка за разпространение на инфекциозни заболявания.
На творчеството трябва основно да се радваме, да разсъждаваме върху философските му препратки и да не го възприемаме чак толкова като пророческо. Литературата е дала много "предсказания за бъдещето" и естествено, повечето не се оказаха реалност (за щастие). В Прекрасен нов свят Олдъс Хъксли предсказва, че човечеството ще бъде разтърсено от 3 основни конфликта. Едно от предсказанията му от 50-те години на миналия век за началото на този е, че хората ще страдат от масов глад. Но световната статистика показва, че към момента хората никога не са живели по-добре. Никога не е имало толкова малко бедни, гладни и болни като дял от световното население. Има, разбира се, какво да се желае, но се справяме добре.
Трябва да се запитаме дали литературата предсказва бъдещето, или футуристичното творчество е по-скоро източник на вдъхновение за учените и индустриалците. Оказва се например, че разработчиците на иновативни технологии като космически асансьор или задвижване на космически совалки чрез соларна енергия са били вдъхновени от творчеството на Жул Верн, Робърт Хайнлайн и други.
Ще обичаме може би по-малко. В момента в Япония и други азиатски страни се наблюдава тенденция все по-малко хора да търсят интимни взаимоотношения. Те просто не изпитват подобна потребност. Това води и до втория много голям проблем – самотата, която се разраства като глобална пандемия. Много хора са изолирани поради една или друга причина от социални контакти, а това се отразява изключително тежко върху здравето. За щастие модерните технологии ни оставят свързани с любимите хора, независимо къде се намираме. Преди 20 или 30 години не бяхме толкова достъпни и контактни, не можехме дори да се виждаме чрез видеоразговори. Днес можем да се обичаме и от разстояние, ако се налага.
Хранителните технологии със сигурност ще продължат да се развиват. Ще се култивират по-високодобивни видове, за да може да се задоволи търсенето. На пазара ще се появят екзотични протеини и продукти, създадени от тях, които ще са с произход насекоми, дрожди и бактерии. Ще се появят in vitro създадени месни продукти, растителни имитации на месо. Това не са задължително по-здравословни суровини и храни, а спадат по-скоро към категорията на "моралните" храни. Продукти, които могат да са заместители на месото, чието добиване към момента се смята за екологичен и дори етичен проблем. И така ще се обогатим с имитации на популярни храни, които ще бъдат брандирани като "здравословни", защото ще са и обогатени с ненужно голямо количество витамини и минерали, а вероятно и със стартерни култури, които погрешно се наричат "пробиотици". Така ще се отдалечаваме все повече от "истинската храна", която всъщност ще става все по-търсена, но все по-скъпа и трудно откриваема. Най-скъпият хранителен продукт ще бъде домашният, като луканките на дядовците ни, които висяха по покривите през зимата.
Бъдещето ще ни предостави нови възможности за забавление, ще увеличи разнообразието и ще задоволи различните интереси на хората. Някои се притесняват, че онлайн забавленията ще изместят офлайн живота, но аз смятам, че те ще се допълнят. Електронните игри и забавления набират скорост и ни предоставят изживявания с високо качество. Фокусът при тях се измества към включването на играча в сюжетната линия и взаи-модействията му с виртуалния свят. С нетърпение очаквам технологиите за виртуална реалност бързо да еволюират и да можем да се потопим в едни реалистични нови светове. Но онлайн изживяванията едва ли ще увредят офлайн живота ни. Все по-евтиният и бърз транспорт ще позволи на повече хора да пътуват, а това открива нови възможности за забавление и почивка. Новите места, новите култури, екзотиката, която се търси все повече, ще задоволят глада за нови емоции. Единствените лимитиращи фактори ще са ресурсите и времето.
В най-голям дефицит ще бъде автентичността. И днес хората се представят в социалните и професионални мрежи за такива, каквито в реалния живот не са. Автентичността понякога ще липсва и в потребителското усещане. Хората ще търсят все повече истински стоки, а не бързо направени имитации. Ще се усили и липсата на искреност. Към момента масово търговците подвеждат своите потребители и клиенти с нереа-листични описания на продуктите, които предлагат. Просто защото качеството не е толкова добро, колкото биха искали да е.
След 50 години самият аз ще съм на възраст, която предполага, че ще съм със сериозно редуцирани физически и ментални възможности, но се надявам, че все пак ще запазя жизненост. Вероятно ще съм обграден и от технологии, които не са налични към момента и които ще ми доставят определен комфорт. Това, което си представям с усмивка, е, че след 30 години ще се събера с приятелите си, с които се познаваме от детска възраст и с които сме в постоянен контакт, с брат ми и като цяло с най-близките ми хора, за да си припомним с носталгия нещата, които сме преживели.
Светът на науката ще стане много интересно място. Технологичното ни развитие ще позволи да боравим с огромно количество данни, което би ни дало възможност да видим в голям детайл феномени, забележими само след анализ от експерименти с огромна представителна извадка. В началото на XXI век бе разчетен човешкият геном, което бе епохално 13-годишно усилие на стойност 3 милиарда долара. Днес цената е смъкната под 1000 долара и отнема няколко дни. Много държави и организации са подели инициативата за масово секвениране (прочитане) на десетки и стотици хиляди човешки геноми, което би ни дало информация какво ни прави уникални, на какво се дължат някои генетични заболявания и какво ни предразполага към тях. Очакваме резултатите с огромно нетърпение. Ще бъде открито как си взаимодействаме с околния свят и най-вече с микросвета върху и в тялото ни. За момента знаем само, че той оказва огромно влияние върху здравето ни, но не и как точно. Медицината ще стане прецизна, ще работи на микро и молекулярно ниво и да се надяваме, че ще бъде все по-малко инвазивна. Едно от най-вълнуващите начинания във физиката е усилието да се сдобием с неизчерпаем източник на енергия чрез ядрен синтез. Към момента имаме огромни успехи и вероятно сме само на десетилетия разстояние от създаването на подобна централа, която ще ни реши множество проблеми. В исторически план това е изключително кратък времеви интервал. Именно зелените технологии са фокусът и в химията и химичната индустрия, където ще се полагат неимоверни усилия класически енергоемки, скъпи и опасни процеси да се заменят с по-ефективни, прецизни, евтини, екологични и безопасни алтернативи.
Статията е част от коледния брой на Програмата, който може да четете и онлайн:
