Разбира се, че най-добрите дни предстоят. Поне за тази част от човечеството, която оцелее. И не, нямам предвид коронавирусната пандемия. А частта, която оцелее след възхода на AI и неговата неминуема доминация над всичко, включително работните ни места. Тази част трябва търпеливо да изчака да дойде някоя много мощна магнитна буря, която да тушира господството на машините, и след това да премине през няколко хиляди години ядене на грудки, откриване на огън, леене на кофти метали и измисляне на това какво е Бог, преди да стигне пак до цивилизационното ниво, на което сме сега. И добрите дни ще дойдат просто ако някой не гризне пак прилеп или не реши, че трябва хладилникът му да има изкуствен интелект, чрез който да пазарува храни вместо него. Ех, какви времена ни очакват след има-няма 10-ина хиляди години!
В близкото ни бъдеще мутрите ще задължат всички дами да си сложат по 500 грама хиалурон в устните, за да не са прецакани само техните жени. Заради вече унифицираната нова форма на устите си дамите ще развият хриле и перки и ще започнат да снасят хайвер. Мъжете ще трябва да се приспособят и ще се наложи да трансформират някои части от анатомията си така, че да заприличат на игриви червейчета. Тя ще си хвърля хайвера, когато є е удобно. Той ще го оплоди, когато на него му е удобно. Нещата отиват към много стрес, напрегнато ежедневие и психика, неподходяща за обвързване и съвместен живот. Може би ще има приложение като Tinder – Kinder, в което хората да се срещат, за да се разплодят и все пак да се знаят, но без много ангажименти. Това е само една от хипотезите ми, пряко свързана е с покачването на океанските нива, които ще ни тласнат към по-морски живот. Хубавото е, че във водна среда ще се чувстваме по-леки и няма толкова да друска, докато караме електрически тротинетки по улиците.
Обичта ще продължи да живее в изкуството и неговите предсказания за бъдещето. От заричането на лирическия герой, че „ще отминат 100 години“, но ще се върне при своята шопкиня в едноименната песен на Панайот Панайотов, та до футуристичните видения как щерката на Матю Макконъхи в единия момент – детенце, а после – сърдита баба в Интерстелар, която все пак намира в себе си топлина, за да му прости, бъдещето очевидно ще е изпълнено с много любов. Всички сме обединени около тази теза и по-надарените представители на човечеството непрекъснато прогнозират в различните си творби, че обичта ще движи света съвсем скоро. Не знам на какво се основава това, защото понастоящем човечеството е готово да се избие във Facebook спорове по всички възможни теми.
Храненето ще остане като сантиментален ри-туал за демонстрация на богатство и социален статус. Иначе ще бъдем с вградени слънчеви колектори (ако атмосферата ни допуска слънчеви лъчи) или ще се зареждаме безжично от топлинни трансформатори, свързани със земните дълбини. Ако пък случайно нещо ни е пренесло да живеем на Марс, то тук случаят вече е решен от Мат Деймън и ще ядем картофи.
Няма да има нужда да комуникираме и през 5 минути да гледаме общия чат на месинджър дали няма нещо интересно. Всички разговори ще се провеждат от AI, всяко гледане на клипче във Vbox7, всеки скеч в TikTok, всяко псуване чрез натискане на клаксона на самоуправляващата се кола ще бъде автоматизирано. AI ще предвижда всеки наш ход, мисъл, реакция и дори възклицание. Така няма да има нужда да правим нищо по отношение на комуникацията, което най-после ще позволи човек да си изпуши цигарата на спокойствие.
Творчеството ще бъде елиминирано, като ще останат само викингски саги, в които е много трудно да се проследи кой е човек, кой е божество, кой на кого е роднина или е откъснал главата, тъй като изкуственият интелект няма да може да ги схване и да ги отъждестви като изкуство. Причината за тази мрачна цензура, унищожаваща останалата част от културното наследство на цивилизацията ни, ще дойде от нуждата за сървърно място (скоро всичко ще бъде дигитализирано) за новите сезони на Дързост и красота. В най-голям дефицит ще бъде алкохолът. Знаем, че Бендър от Futurama консумира изключително и само алкохол, така че бъдещето ще бъде много по-депресивно и първата ни битка с терминаторите ще е в супермаркетите за последното шише уиски от Ирландия.
В началото на този век по една кабеларка бяха пуснали голи новини. В тях водещите губеха по част от облеклото си с всяка вест. Накрая на емисията оставаха чисто голи. Ето така ще изглежда журналистиката тогава, само че в ролята ще бъде холограма на онази репортерка, която питаше генерал Мутафчийски по време на пресконференцията дали може да пипне коронавирус от екскременти.
Статията е част от коледния брой на Програмата, който може да четете и онлайн:
