Толкова свикнахме да търсим и гледаме изкуството онлайн, че инстаграм профилът на художника Станислав Беловски ни се видя като златна мина – не само заради изобилието, но и по отношение на стойността на работите му. Артистът отдавна се заиграва с колажа като най-бърз и ефективен метод за остър социален коментар на злободневни теми и събития, а творбите му смело "пришиват" гледки и лица от реалността към знакови образи от поп културата – къде с носталгия, къде с бунтарщина, къде с отявлена, вдъхновена от пънк рока анархия. Наясно сме, че настоящето е неговото платно, но ни беше страшно любопитно да чуем и какво има да каже за бъдещето.

Нали знаете, че най-добрите дни са винаги в миналото? Човекът, поне този от европейската цивилизация, изглежда е така устроен, че вечно недоволства от настоящето и вижда доброто или далеч в миналото, когато му се струва, че всичко е било наред, или чак след Второто пришествие. В общи линии доброто е там, където ни няма…

В недалечно бъдеще, ако под това разбираме времето след пандемичните мерки, хората бързо ще се върнат към стила на живот отпреди пандемията. Пак ще се пътува, пие и пазарува. Иска ни се градовете да станат "по-умни" и "по-зелени", за да спасим бъдещето на планетата и на човечеството, но това надали ще е възможно извън кръга на богатите страни и едва ли ще спаси душите ни, защото ще донесе повече разделение, неравенство и още бедност за бедните. Лесно е да си представим зелен Копенхаген и зелен Сидни, но виждаме ли в тази картинка Найроби или Ченай например? Така че още доста време по-скоро ще говорим за зелената сделка, отколкото да я реализираме. И някой и друг локдаун като при сегашната пандемия, та да поизчисти въздуха…

Аз съм от артистите, които търсят кодовете на бъдещето в миналото, затова и нямам особен интерес към научната фантастика или футурологията в изкуството. Съвременните антиутопии като популярен жанр също не са ми слабост. Факт е, че много твор-ци са имали изумително точна визия за света днес – от подводниците на Жул Верн до Големия брат на Оруел или пък нашумелия напоследък филм Зараза. Но да казваме, че са предвидили бъдещето, ми изглежда в сферата на конспирациите, като твърденията, че Нострадамус бил предсказал какво ли не. Не, според мен всички тези творци просто са вникнали в същността на своето време, а и на отминалите епохи и са прозрели явления от настоящето, не от бъдещето. Явно хората не се променяме много-много, колкото и да ни се иска.
Ако говорим за бъдещето на чувствата, важното е да се обичаме. Другото са подробности.

Колкото до храната – ще ядем който каквото може да си позволи – както винаги е било.

Потребността от общуване със себеподобните е твърде базова, за да се промени особено в бъдеще. Определено сега хората са залети от много информация и това създава стрес – да си наясно с последните новости, за да си адекватен в общуването. Мисля, че занапред хората ще вървят към сегментиране на нови видове "села", за да стеснят кръга на информация, с която трябва да боравят. Социалните мрежи способстват за това. И сега имаме "селото" на веганите, на любителите на Фолксваген костенурка, на антиваксърите, на новите леви, консерваторите, конспираторите… И всеки оперира с нужния набор информация, за да е адекватен в своето село. В това отношение може да се каже, че се опитвам да остана градски човек – интересувам се от много неща, без да мога да твърдя, че знам за някое достатъчно много, че да се "заселя" там. Сценарий като в епизода на Black Mirror, където лайковете в социалната медия определяха социалния статус и привилегии в така наречения демократичен свят, според мен е невъзможен по една съвсем проста причина – мнозинството сме твърде грозни и неправилни, за да го позволим. В Китай, доколкото знам, са започнали електронно да класират гражданите и съобразно тяхната примерност им се отпускат кредити, възможност за пътуване в чужбина и прочее. Това обаче е все пак откровено авторитарна страна, ръководена от една партия.

В пандемията се видя, че можем да минем без много неща и доста от занятията и професиите ни са напълно излишни. Дъбови изкуствени кубчета, които да подрънкват в уискито вместо лед и да не го разводняват? Мъфин от киноа с вкус на тиква? Ивент мениджър за бебешки партита? Като представител на професия, посветена на нещо напълно неприложимо като изкуството, аз, разбира се, им съчувствам. На моето изкуство няма какво особено да му се промени. Сигурно сте виждали карикатурата на художник преди, по време и след изолацията… А и като цяло, мисля си, че един е начинът за правене на изкуство – с пълно посвещаване, критическо мислене, фокусиране. Техниките, технологиите, стиловете и жанровете са безброй.

Имам чувството, че колкото повече и по-лесно достъпно е изкуството, толкова по-малко хората се интересуват от него. Или може би пък фактът, че част от изкуството се разви в лесен развлекателен бизнес доста промени търсенето… А възприемането на изкуството предполага да се поспреш за малко, да отвориш сетивата си, да мислиш, да се съмняваш… Сигурно накрая ще стигнем и до едно "село" на възприе-мащите изкуство. Не ми се иска да е така, но това е въпрос на политиките за изкуство – как да достига до повече хора, как да стане част от живота им.

Човешката изобретателност е безкрайна по отношение на новите форми на забавление. Каквото и да измислим, ще гледаме да ни става приятно, весело и леко на душите. Някак да се откъснем от битието и да усетим безвремието. Времето ще е това, което най-много ще ни липсва. Говоря за развитите общества. В несправедливия свят, който ние, хората, създаваме, ще има и съвсем истински дефицити: на храна, вода, чист въздух. На свобода… Конфликтите в човешките общества са винаги едни и същи – за ресурси. Независимо дали става въпрос за мамути, злато, нефт, титан или вода.

След 50 години аз самият може би ще съм започнал да побелявам вече. Нямам кратък отговор на въпроса, предстоят ли най-добрите дни на човечеството – няма да е обобщение, ако е с няколко изречения.

Статията е част от коледния брой на Програмата, който може да четете и онлайн: