Трилър с бавно изгарящ фитил на напрежението, нечовешки актьорски състав и финал, толкова широко отворен, че ни побиват тръпки от течението: звучи като анотация на Седем, но в действителност е чисто новата черна кримка на Джон Лий Ханкок с полъх от 90-те. Аналогията с култовия филм на Дейвид Финчър от същата епоха е съвсем умишлена: Малките неща почти изцяло копират неговата формула за съспенс – маниакален неуловим убиец, две обсебени ченгета по петите му и атмосфера, достойна за картина на Мунк. Магнитите за привличане на зрители тук са три и се наричат Дензъл Уошингтън, Рами Малек и Джаред Лето. И докато първите двама са от добрата страна на закона – съответно като старо, препатило полицейско куче и настървен младок с високи детективски амбиции, последният отново чупи глави в образа на основен заподозрян с ангелски вид и поведение на дипломиран психопат. Без да се впускаме в спойлери, подсказваме, че детайлите в напрегнатата психологическа гонка между тримата са онова, за което трябва да се оглеждате, вместо да очаквате категорично разплитане на мистерията.
След като счупиха рекорда за най-касов франчайз, базиран на видеоигра, със зомби мелачката Заразно зло, режисьорът Пол Андерсън и неговата муза Мила Йовович посягат към друга създадена за конзолите реалност – тази на гигантските чудовища. Надали ще ви изненада новината, че основните двигатели на това мега фентъзи с добре подгрята фенска маса не са вътрешните конфликти на героите или богатият на нюанси сюжет, а отвяващите визуални ефекти и цунамито от екшън сцени. Ако все пак държите на подробности като фабула, тази се разгръща в пустинята, където капитан от военните сили на САЩ (Йовович) и отрядът й са всмукани от портал към друго измерение, населявано от гигантски зверове с избухлив нрав и не особено голям афинитет към човешки същества. След като за има-няма половин час поддържащите я персонажи се разделят с екранните си животи по ред ужасяващи начини, нашият женски еквивалент на Рамбо е оставена на благоволението на съдбата и един-единствен обитател на новия свят, способен да се разправи с напастта (почти) с голи ръце.
Прехвърлилата 50 години, Хатидже живее в запустяло село в Македония. Всеки ден тя изкачва един хълм, за да се грижи за своите пчелни семейства, сгушени в скалите. Като им пее загадъчни мелодии, тя внимателно се придвижва между кошерите без мрежа и ръкавици. През останалото време Хатидже сама поправя повредените кошери, грижи се за болната си майка и отвреме-навреме пътува до столицата, за да продава своя мед. Един ден странстващо семейство се установява до къщата на Хатидже и нейните спокойни владения са оглушени от ревящи двигатели, седем крещящи деца и 150 крави.
