Да кажем, че Никой е просто екшън, ще бъде подвеждащо: най-малкото защото сценарият е дело на същия човек, написал трите части на Джон Уик, които днес се гледат като отделен, естетизиран поджанр във филмите с насилие. Различното тук е главният герой, който не само не притежава и грам от мрачната дзен моторика на Киану Рийвс, ами се различава диаметрално от персонажа му по всички параграфи. Поне на пръв поглед. Най-голямото вълнение в монотонното ежедневие на Хъч Мансел (гениално подбран, лепващ за образа Боб Оденкърк) се свежда до преследването на боклукчийски камион и упоритото поддържане на имиджа на неудачник пред семейството и познатите му. До деня, в който аматьорски обир и едно среднощно пътуване с автобус изравят дълбоко потиснатата му същност – на безмилостен бивш наемник с нула скрупули и цъкащ брояч на кървавите саморазправи.
Семейството на Голямата стъпка
Продължението на забавната белгийска анимация от 2017 отново ни среща с младия Адам, неговия далеч по-космат и по-екзотичен баща – Голямата стъпка, и тяхната разноцветна фамилия, бъкаща от говорещи диви животни с градски обноски. И този път познатите ни герои се изправят срещу алчна корпорация, но сега заплахата тегне не само върху тях, но и над цяла Аляска, което означава само едно: организиране на семейна мисия за опазване на дивата природа.
Семейна двойка американци се озовава на кинофестивала в Сан Себастиан и са завладени от магията на събитието, очарованието на града и приказния свят на филмите. Самият Уди Алън може да бъде разпознат в цели два персонажа: невротичен нюйоркски професор по кино, който се опитва безуспешно да напише великия американски роман, както и „кошмарното дете“ – млад и модерен режисьор, по когото се увлича съпругата на главния герой. Фестивалът в Сан Себастиан тук е обобщение на всички кинофестивали, а киноманите ще открият с удоволствие много цитати и намигвания към класически европейски режисьори. В невероятно черно-бяло Алън отдава почит към своите филмови идоли: Годар и Трюфо, Орсън Уелс, Бергман и дори Луис Бунюел. Фестивалът на Рифкин е носталгичен, романтичен и ироничен филм, какъвто само майстор като Уди Алън може да направи.
