Мариус Куркински ни отведе в магичния космос на Хайтовите Диви разкази преди години с моноспектакъла Сътресение, а сега режисьорското му око се фокусира конкретно върху един от тях, за да го облече в изразителна кинематографична стилистика. Неговият Милю е допирната точка на понятията „главен герой“ и „малък човек“ и това е само външната опаковка на антагонистичната му натура. Закърмен с несгоди още от люлката, той преминава през превратностите на съдбата като слепец през минно поле, вкопчен в нескончаем танц между добрия и лошия късмет, без да спира да се удивлява на Живота по пътя. Даваме си сметка колко богат и сложен е литературният свят на Хайтов с неговия естетизиран битов примитивизъм и колорит от изключителни човешки съдби и вярваме, че ако някой в съвременното ни кино е способен да му се опре, то това е именно Мариус.
Любов, сватби и други бедствия
Любов, сватби и други бедствия е от онова специфично подразделение ромкоми, в които няколко видимо несвързани помежду си любовни истории минават през перипетиите си паралелно, за да се съберат и свържат смислово в хепиенда. Ако моментално направихте асоциация с Наистина любов, знаете за какво говорим, но не се заблуждавайте: филмът на Денис Дуган (работил с Адам Сандлър в най-добрите, но и в най-лошите му продукции) е много далече от британската коледна класика от 2003. И не защото някой от компонентите издиша, а понеже май всички са слаби. Иска ни се Джеръми Айрънс и Даян Кийтън (които са необичайна, но симпатична двойка в една от линиите) да бяха достатъчни, за да преглътнем недостатъци като плосък сюжет, нелепи слапстик моменти и обратното на остроумен диалог. Щеше ни се и да открием повече химия между останалите екранни дуети, както и някаква по-сериозна мотивация за формирането им в такива, но подобно на една от героините, връхлитаща с парашут върху сватбена церемония, се провалихме с гръм и трясък. Дано романтикът у вас има повече късмет.
Спиралата е нова девета глава от историята Убийствен пъзел. Работейки в сянката на уважавания ветеран от полицията Маркъс Банкс (Самюъл Джаксън), напористият детектив Езекиел-Зик Банкс (Крис Рок) и партньорът му – новобранец Уилям (Макс Мингела) поемат едно мрачно разследване. Нови убийства напомнят по зловещ начин ужасното минало на града… Попаднал в задълбочаваща се мистерия, Зик се озовава в центъра на патологичната игра на убиеца.
Не бяхме гледали Анджелина Джоли в класически трилър от десетина години насам, затова появата й в каста на такъв автоматично привлече вниманието ни. Оказа се, че има и друга причина: режисьор на този напрегнат нео уестърн е същият Тейлър Шеридан, от чийто мрачен сценарий ни побиваха тръпки в Сикарио. Очаквано, тъмните краски преобладават и тук и се появяват без много увъртания още в началото, когато невръстно момче става свидетел на смъртта на баща си, респективно превръщайки се в новата мишена на убийците му. Чист късмет го отвежда до вратата на огнеборката и спец по оцеляване в дивото Хана (Джоли), живееща в самоналожена изолация сред безлюдните гори на Монтана. Решена да се реабилитира за грешки от миналото, тя поема младия беглец под крилото си, без да подозира, че скоро ще трябва да се изправят срещу враг, по-опасен и по-жесток от преследвачите им: унищожителен горски пожар.
