В навалицата супергерои, от които бъкат кинематографичните вселени на комиксовите могули, дамите (засега) се броят на пръсти, затова широкоекранните подвизи на предводителката им – полубожествената амазонка Даяна Принс – се гледат под лупа от критиката. А тя, чуваме, не е съвсем благосклонна към второто пълнометражно приключение на Жената чудо, този път ситуирано в бурната откъм политически конфликти и екстремни модни решения епоха на 80-те. Ябълката на раздора се оказа клишираната сюжетната линия, в която: а) цели двама злодеи плюс самата Даяна стават жертва на древен артефакт, изпълняващ най-съкровените желания на притежателя си – разбира се, на твърде висока цена; б) загиналият в предишния филм възлюбен на нашата героиня се "завръща" към живот по, меко казано, съмнителен начин. Там, където някои откриха слабост обаче, други съзряха адекватност на комиксовия първообраз, първокачествено забавление и дълго отлаган шанс за ескапизъм. Ако сте от вторите, със сигурност ще изчакате и финалните надписи за сцена-подарък с носталгичен привкус.
Ако по някаква причина сте пропуснали Кръстницата в миналото издание на CineLibri, вече нямате извинение – екранизацията на популярния едноименен роман на Анелор Кер влиза премиерно в кината точно навреме за отварянето им. Големият коз на тази находчива кръстоска между кримка и комедия е – очаквано – Изабел Юпер. В първия половин час на Кръстницата тя само "загрява" в образа на невзрачна, уморена от живота преводачка в полицейски отдел, за да "избухне" в пълен актьорски блясък като нахакана гранддама от подземния свят, след като съдбата я сблъсква с неочаквана бизнес възможност… и пълна торба марихуана. Симпатизираме ѝ именно защото балансира на ръба на закона по обезоръжаващо чаровен и забавен начин, но въпреки това филмът не ни оставя да се хванем в примката на комичното, припомняйки, че каламбурите крият сериозни теми, които в крайна сметка трябва да са обект на критика. Френска работа, както бе модерно да се казва.
