Pretty Ugly Тротоари by WhATA

Тротоар в България означава ивица с разбити плочки, на която има паркирани коли, кал и изхвърлен телевизор Опера. Ако плочките не са разбити, те са или лошо наредени, или в най-добрия случай – различни. Оказва се, че градът често няма нужда от наивно красиви тротоари с (кофти наредени) плочки. Много градове, особено в Щатите, но даже и на Балканите, отдавна са разрешили проблема, като правят тротоари от бетон или асфалт. Настилки прости, ефективни и най-вече евтини, дълготрайни и лесни за поддръжка.
Тротоарите без плочки имат нужда от 2-3 разработени детайла: за рампи, шахти, решетки около дърветата например и готово. По тях можете да карате колело, кънки или Halfbike далеч по-лесно, отколкото по онази велосипедна алея край Канала (с плочките, да).Тротоарът край Американското посолство е монолитна бетонна настилка с хубави фуги. И с много умна зелена ивица покрай улицата, за да не те пръскат колите.Тротоарът до тази детска градина в Загреб отново е бетонен, фугиран и без опасност децата да се спънат в разместени плочки (само си мечтаем детските градини в София да започнат да приличат на нея, но се отплеснахме).Още един тротоар без плочки, този път в Марибор. Естествено, за кварталите със социални жилища в Словения гранитна настилка не се предвижда. Де да имахме и ние такива социални квартали.В някои от панелните комплекси в София тротоарите са асфалтови, с полегати бордюри и са толкова широки (заради широкия размах на социалистическото планиране), че сега на тях спират напречно коли, а на нас ни беше неудобно да покажем снимка след предишните добри примери. Но все пак изглеждат по-добре от тротоарите с плочки в същите тези квартали – в случая, Младост.

WhATA са на whata.org