През Непал до Индия и обратно
Първият въпрос, който ще си зададете, след като станете от масата на ресторант Гуркха, е защо да ядеш с пръсти се оказва толкова по-вкусно. На Изток вярват, че в пръстите си имаме вкусови рецептори, а ние си тръгваме с убеждението, че в това твърдение трябва да има нещо вярно.В Мумбай много от работещите ползват услугата "кутия за храна" – изпраща се по обяд от ресторант или от вкъщи, а разносвачите запомнят цялата информация чрез сложна мисловна система, вместо с база данни на един клик. Представете си ги: двеста хиляди кутии, които те трябва да вземат от определен адрес и да доставят до нечие бюро, ориентирайки се само по няколко прости знака върху капаците – с единствената цел храната да бъде току-що приготвена и още топла. Това отношение към обяда е показателно за Индия – хората там се гордеят да кажат, че храната е огромна част от живота им. Точно сега ни се иска да доминира и в нашия. От кутиите разговорът ни естествено се насочва към ресторанта за индийска и непалска кухня Гуркха, защото, както казва човек от компанията ни, от много говорене за храна се огладнява.В София това е единственото място, където приготвят непалска кухня. Индийска поръчваме в още няколко ресторанта, като главният готвач на Гуркха е правил менюто и на някои от тях. Естествено, тук най-силно ще усетите подписа на Гунджа Чокхал. Знаем предварително, че той произхожда от род на гуркхи – непалски воини, от които е наследил специалното си отношение към храната. (Отгърнете на последната страница в менюто и ще откриете, че тези легендарни воини казват за себе си "вкусната непалска храна е нашата душа"). Когато сте в ресторанта, Гунджа често ще ви сервира лично и винаги можете да го попитате за препоръка. Докато разглеждахме заедно менюто, на нас ни обясни набързо, че черният пипер не е "подправка" – с тази дума всеки готвач от Изтока нарича комбинацията от поне три билки.Във въздуха се носят аромати на подправки и благоухания от запалената камина, които подклаждат апетита ни още повече, така че решаваме да опитаме от всичко. (Ако сте като нас, може да си поръчате табла с по-малки порции от няколко основни ястия, за да пробвате разнообразни вкусове.) Храната идва бързо, дори според нетърпеливите ни критерии в момента, и в облак от ароматна пара. Вече сме инструктирани, че ако нещо изглежда сложно за рязане с нож, просто трябва да го ядем с ръце. Опитваме както непалски, така и индийски рецепти, а още от предястията става ясно, че вкусовете са богати и пълни с нюанси и има игра между аромат и текстура. Комбинациите от подправки са многообразни – в букета долавяме кимион, кориандър, чили, шафран. Агнешкото катманду, предварително мариновано с джинджифил, е толкова крехко, че се топи в устата; в къри соса потапяме топлите питки наан с джоджен – бърз фаворит на масата; а зеленчуковото къри Бхаткеру Дал комбинираме с белия дългозърнест ориз. Сосът Батър Чили си отива най-много с класическия наан, намазан с масло веднага след излизане от пещта. Винаги поднасят и четири соса: много лют (повечето ястия вече са пикантни, така че само някой истински непалски воин може да ги подправи допълнително с този сос), млечен, който освежава небцето и го подготвя за още вкусове, сладък с манго, и още един – с мента.Преди да дойде поръчаният десерт – халва Суджи, в компанията ни изниква важно наблюдение. В някои ресторанти изпадаш в безвремие, докато се храниш, и на масата настъпва мълчание, но този тук обостря всичките ти сетива. Искаш да се смееш, да споделяш впечатления и ти хрумват какви ли не истории. На съседните маси се случва същото – виждаме как хората се оживяват, щом им сервират любопитно изглеждащи ястия, а разговорите се прехвърлят от времето и офиса на пътувания и планове. След тези няколко часа, в които сме гости на потомци на гуркхите, не се чувстваме по-войнствено настроени – всъщност точно обратното – но непалската храна става и нашата душа.
Ресторант Гуркха е част от проекта и картата на Мулти Култи
Намира се в Лозенец, Цветна градина 56
gurkhabg.com