Хляб&Soul са Станислава и Стефка, които преди две години окончателно късат визитките си на пиар в медийна група и редактор в списание, за да носят престилки на пълен работен ден, а понякога и нощ. Квасът им е тяхно производство, водата пристига от извор, а брашната – от мелници, подбрани педантично. Тестото от тези съставки се меси по не-съвсем-традиционни рецепти – Станислава винаги добавя щипка от себе си към прочетеното в книгите, а често и към собствените си комбинации. Така се оказва, че във фурната рядко влизат хлябове, които са точно копие на тези, които току-що са излезли от нея. Доскоро алхимичните процеси завършвали в домашна печка на два етажа и изхранвали ограничен кръг приятели, но днес диаметърът е набъбнал и всички ние сме вътре.

"Правехме по 60-70 хляба на ден и в един момент не смогвахме да поемем повече, а интересът се увеличаваше. Това ни даде увереност, че хобито може да мине на друго ниво, където вече не е само кефът да приготвиш хляб. Сега усещаме разликата между емиграцията и туризма – ние не сме туристи", казва ни Стефка, докато от новата голяма фурна на улица Порто Лагос се носи аромат на щастие.

До есента тук вече ще работи първата пекарна Хляб&Soul, намечтана като "място, в което нещо ще се случва – искаме да съберем общност от хора, които вярват в същите неща като нас". Идеята се меси от доста време, но първо под друга табела – Фабрика Щастие. "Дядото на Стефка е създал фабриката, в която днес са Нестле, а преди тя да стане ДИП Малчика, се е казвала Фабрика Щастие. Тези думи носят усещането за всичко, което правим, но някак подхождаха повече на сладкишите, отколкото на хляба ни, а той е основното за нас", разказва Станислава. Тя е тази, която първоначално се мръщи срещу името на бъдещата им пекарна, но днес го носи на гърдите си с вдигната брадичка.

За да изпишат по-скоро Хляб&Soul над входа си, двете добавят още две престилки в кухнята, които да им помагат в препятствията по пътя от брашното до хрупкавата коричка. А те не са малко. "Веднъж трябваше да направим 200 хляба за едно събитие в неделя в чисто новата печка, която още не бяхме тествали. В четвъртък токът спря и нямаше кога да направим дори една проба. Не спахме цяла нощ, някои хлябове не ставаха, но други бяха много добри и в крайна сметка всичко се нареди. След това пък печката се повреди и ходихме да печем при Пресиян от Братя Хлебари. Сблъскваме се с подобни неща непрекъснато, но с всяко следващо се справяме по-лесно."

Оставяме Станислава и Стефка да се справят с поредната партида щастие, която е с два хляба по-малко – един селски и един пълнозърнест с пет семена, измъкнати топли-топли от фурната за нашия екип. Разчупваме ги тъкмо за обяд и са така вкусни, че не им трябва нищо друго. Изглежда трудно ще дочакаме следващите в пекарната – хляб с цвекло и меко сирене, друг с овесени ядки, ленено семе и спелта, и трети с кайсии, стафиди и орехи, за който се чудим дали ще става и за вечеря. До тях във витрината на Хляб&Soul, разбира се, ще има и захар – не сме опитвали палачинки, бриош, канелени ролца и кроасани с квас, но душата ни огладнява за тези сладкиши отсега.

Преди да отворят пекарната, Хляб&Soul приемат поръчки на фейсбук страницата си
Вижте ги и на breadnsoul.com