Със Симеон Шварц решихме да преработим филма на Марио Моничели Приятели мои и да го направим за жени. Превърнахме един типично мъжки филм в женски.
Какви са приликите и разликите между филма и постановката?
Приятелки мои не е копие на Приятели мои, а е вдъхновена от него. Действието е преобърнато така, че жени да правят майтапите на мъжете от филма. И нарочно съм избрал супер комедийни актриси, за да покажем, че една жена комик не отстъпва на един мъж комик. Това е комедия за четири смешни жени и четирима несмешни мъже.
Какво им остава тогава на мъжете?
Ролята на мъжете е да бъдат подлагани на присмех. И не само – от време на време са равностойни на жените.
Накратко около какво се движи сюжетът?
Става дума за жени, които искат да бъдат свободни. Едната бяга от семейството си, но не защото има любовник, а защото иска да подиша малко – предпочита да бъде в болница със счупен крак, отколкото да си седи вкъщи. И едва ли не нарочно си чупи крака. Другата е редакторка на вестник, която си измисля интересни новини и се мъчи те да станат реалност. Това са жени, които бягат от ежедневието си, от скуката на живота и са пакостници и беладжийки за определен период от време.
Коя е най-голямата им пакост?
Не мога да кажа, защото, знаете, до два дни преди премиерата аз доизграждам сценария. Но е точно както във филма – правят един пенсионер на луд, като го лъжат, че са гангстерки и ръководят италианската мафия.
Това значи ли, че всяка героиня намира своята формула за изход?
Няма формули, това са хора, които бягат от формулите.
Защото търсят свободата?
Да, точно така. Всъщност не толкова свободата, колкото безотговорността. Същото е, но думата свобода стои по-революционно от думата безотговорност.
Друго важно за постановката?
Сценографията и костюмите са на Свила Величкова, музиката е на Антони Дончев, а хореографията си я измислят артистките.
Премиерата на Приятелки мои е в Малък градски театър Зад канала на 8, 20 и 30 януари от 19:00.
