Но не са само наградите: от премиерата му през миналия февруари представлението всеки път се разпродава така упорито, че има опашка от хора, които и досега не са успели да го видят (бързайте с билетите за следващите дати: 26 юли и 26 септември). С всичко това наум стоим с палци нагоре пред общата оценка за първия моноспектакъл на Ива: истинско театрално събитие. Ако се чудите защо името й не е кънтяло така и преди, отговорът е доста романтичен – в началото на милениума заминава за Италия по любов, след като вече е влязла под кожата на учителя си Крикор Азарян и е набрала скорост като актриса в Народния театър, Армията, Сфумато и сериала Дунав мост. Когато се връща тук през 2009, не бърза да скача пак на сцена (прави го за пръв път чак през 2017 с Добре дошли в България), а става рекламен директор в Списание 8, каквато е и досега. Реални случки от този неин шарен живот, пълен с остри обрати и много търсене на себе си, леят основите на моноспектакъла й, за да го направят в равни части разсмиващ, замислящ и просълзяващ. И понеже е толкова добър разказвач, подаваме на супер бъбривата Ива няколко започнати истории, които да допише – искрено и смешно, както само тя умее.
След "Приятно ми е, Ива" обичайно блуждая. Другите говорят, аз слушам и мълча.
Когато се преместих в Италия, жестоко ми липсваше да срещам познати по улицата, да си казваме здрасти.
Сега от живота там най-много ми липсва въздухът. Малко по-влажен е от софийския и има специфичен свеж аромат на чиста река. Естествено, също храната и един фин лукс и естетика. И лекотата.
Докато репетирах представлението, ставах в 05:00, за да уча текст, после отивах на репетиция до 16:00, после на работа в списанието и после у дома правех съкращения и модификации. На двадесетия ден беше премиерата и веднъж бях близо до припадък. Но този тренинг беше важен. Организмът трябва да свикне с това, че час и половина трябва да е на макс.
Най-страшното в това да съм сама на сцената е премиерата, тоест същото като при ансамбловите представления. Нищо друго. След премиерата няма нищо страшно.
Преди премиера винаги много се вълнувам, докато не стъпя на сцената. Това е специфичен момент между два свята – реалния и света на постановката, за който нямаш все още много информация. Репетирал си, готвил си се, но не си готов за премиера, никога. Това наистина е най-тежкото представление според мен. Аз не ходя на премиери, защото знам, че актьорът има нужда да поживее пред публика с представлението, което да се завърти, да се намести, за да стане както трябва. Разбира се, може и да се случи обратното – представлението да се скапва с всяко следващо изиграване поради липса на лична и групова дисциплина или поради ред други причини.
Да разсмивам публиката със сюжети от личния си живот е любимото ми нещо. Обожавам да ме карат да се смея, обожавам да карам хората да се смеят.
Това, на което не те учат в театралните академии, е концентрация. Аз съм била в две, но и в двете не се наблягаше на концентрацията, а тя е изключително важна. Друго нещо, което липсва, е обучение как да се предлагаме на пазара, да създаваме свои проекти, липсват варианти за обмен или квалификация в чужбина.
Ако можех да вечерям с някоя важна личност, бих отишла на гости на Брад Пит, Тревор Ноа или Далчев. По три различни причини.
Като дете си въобразявах, че хората на 20 години са стари; че съм гимнастичка по художествена гимнастика; че ще стана кукловод, но не знаех какво значи тази дума; че всички хора, дори да се различават на външен вид, са абсолютно еднакви и мразят чушки, а обичат пъпеш и други такива.
Най-голямата ми победа тази година е, че спрях цигарите и кафето.
Най-странното нещо, което обичам да ям е кисело мляко със сухари, сол, чубрица и олио.
Най-редовно избухвам в смях, когато някой се спъне; когато си общувам сериозни неща с деца; когато не трябва да се смея; когато се срещам с режисьора на Приятно ми е, Ива! Стоян Радев – той има страхотно чувство за хумор.
Учудващо, един от най-добрите съвети, които съм получавала, беше в пари. Отидох при един приятел да го помоля за съвет, бях в много драматично положение – психически или, както казваше един луд пред НАТФИЗ, "сихически" не издържах и той ми каза: "Знаеш ли какво? Ето ти тези пари, иди някъде и си почини". И беше перфектно.
Последният ми безумен сън беше, че трябва да тичам много бързо, но ходилата ми са обърнати с петите напред и ми става много смешно, като ги видя и не мога да тичам от смях.
Ако искам хубаво да се поглезя, пътувам.
Ако имам една суперсила, това НЕ е търпението.
Да си едновременно в изкуството и в рекламата е чудесно. Винаги е добре да имаш план Б – две професии, две държави… 10 години, докато се занимавах с реклама, много ми липсваше театърът. Сега нещата са в относително равновесие.
Приятно ми е, Ива! се играе отново на 26 юли и 26 септември в Театър 199 с билети от eventim.bg и касата на театъра
