Когато планината не идва при Мохамед, той като е печен, събира дисагите и отива при нея. Така стана и с нас и Massive Attack, които няма да минат през България, но имат дата в Истанбул. В най-голямата жега в средата на юли, 13-и, но нямаме против да се пържим заради двамата бащи на трип хопа. Започваме с организацията месец предварително и пак всичко става в последния момент – резервации, билети, хостел и задължително турски лири в джоба, независимо че долари и евро също вършат работа. В деня на заминаването получаваме и потвърждение, че Massive ще дадат интервю за Програмата и няколко минути си говорим по телефона само с възклицания. Взимаме два диктофона за всеки случай, слагаме кецовете и се понасяме към Истанбул като две бели лястовици.
Пътуваме през нощта с автобус, сгънати на осем и още на 11 юли, два дни преди концерта, влизаме в митичния Истанбул – градът на два континента, център на няколко империи и две религии през вековната си история от Византион към Константинопол и Цариград до Истанбул. В 7 сутринта има адски трафик, мъже лежат по поляните край пътя, минаретата на джамиите бодат небето буквално на всеки километър. От всички страни, на които можеш да се обърнеш, под напора на вятъра плющят огромни кървавочервени флагове с полумесец. Мараба, комшу, идваме от Булгаристан с добро, въпреки онези 500 години.
Истанбул е огромен (говори се – вече 17-милионен с покрайнините), пъстър, разнолик, ориенталски, модерен, нов, стар, залят от тълпи народ и различни култури град, за който не могат да се кажат няколко изречения за печената царевица и сергиите на всеки сантиметър, и да се приключи. Хората пишат книги. За три дни навъртяхме километри пеша, за да изпълним задължителния туризъм – обходихме местността Султан Ахмет и парка Гюлхане, вдигнахме очи към купола на Света София, влязохме обгърнати в шалове в Синята джамия, носейки обувките си в найлонова торбичка. До Босфора, който никой не разпознава като Bosphorus от картата, а го наричат Боазъ, отидохме даже няколко пъти, объркани от многото мостове, опънати над Мраморно и Черно море, и се снимахме пред всеки, смятайки, че тоя път вече това на заден план е Азия. За да не пропуснем нещо, обиколихме съседните територии с метро, автобус и трамвай (всичките с добри климатици) и минахме по алеите на красивия квартал Бешикташ, където в гъзарски хотел по график трябваше да се срещнем с Massive Attack, но планът се промени на бекстейдж интервю преди концерта.
Естествено, опитахме най-много от турския кеф на централния булевард Истиклал и площада Таксим, съвсем близо до които се намираше и хостела ни World House. Е, легендата е истина – Истанбул сякаш никога не спи. По малките улички, наричани очаквано сокаци, в 12 през нощта не можеш не да седнеш да хапнеш и пийнеш в някое от хилядите залепени едно за друго ресторантчета и барове – просто не можеш да минеш от хора. Ядат, пеят и танцуват едновременно. Дъни музика като от 5 оркестъра, но всеки свири различно парче. От всяка сграда звучат по няколко вида ритми, защото на всеки етаж има различно заведение. Клубовете често са най-отгоре, понякога и направо под звездите, с върховна нощна гледка над града. През деня, дори на 35-градусова жега, улиците пак са пълни – с хора и нахално изпружени в сянката котки. Забрадените жени не са много, но се открояват мъчително с няколкото ката дрехи, лъснали с шарките си под облещеното слънце. Докато вървиш, всеки нещо ти говори, нещо предлага, някъде те кани – особено ако още от границата лъхаш на чуждоземец.
Само на няколко километра от тази толкова заразителна дандания обаче Истанбул е един съвсем друг град, който се буди рано в чиста бяла риза и отива на работа в някоя от огромните бизнес сгради от стомана и стъкло, между които кръжат магистрали. Там някъде, в квартал Маслак, се намира парка Паркорман, в който на 13 юли ще свирят Massive Attack. Трябва да се строим пред входа му към 8 вечерта, за да вземем поканите си от един специален човек. Разпитваме всеки втори местен и всички българи, дошли по същия повод, как се стига до парка и научаваме няколко маршрута, включващи автобуси, метро, корабчета, ходене пеш и други страшни истории. Понеже имаме важна работа обаче решаваме, че сега не е момента за нови преживявания и от Таксим се мятаме на първото такси, бутайки пред лицето на шофьора бележка с името на мястото. Абсолютният специалитет на Истанбул е, не че малко хора говорят английски, а това, че ако не произнесеш точно думата, изобщо не разбират какво им казваш и къде искаш да отидеш. За късмет ни се падна най-готиното и бързо такси на този континент и паркирахме точно пред входа на парка за нула време само срещу 16 турски лири (почти същото е в левове).
Паркорман е уникално място за концерти. Има голям басейн с кристално синьо дъно, супер поддържана зелена площ, сцената е добре оборудвана със звук и светлини, а на поляната близо до нея са нахвърляни големи лилави възглавници за сядане и полягане. Спретнати чичовци минават непрекъснато и събират празните кутии и всички боклуци, оставени от феновете, които от своя страна доста се стараят да не цапат. Хората се събират бавно (входът е отворен още от 3 следобед, за да няма блъсканица), купуват си напитки и кюфтета и се търкалят по полянката. Докато слънцето залязва зад дърветата се чувстваш почти като в рая. После скачаш да посрещнеш бандата и вече си там.
След като мина паниката с интервюто, минути преди Massive Attack да излязат на сцената, се отпуснахме на тревата с първата водка, отвратително скъпа спрямо бирата и още повече храната в Истанбул. После потънахме в трип хопа. Концертът беше убийствен, с 8 нови песни и всички онези парчета, които обичаме толкова, че просто боли. На вдъхновеното от Истанбул преди 10 години Inertia Creeps всички пощуряха, после пак на Safe from Harm, Angel, Teardrop, Unfinished Sympathy и още, и още. Извикахме ги 3 пъти на бис и накрая ни довършиха с Karmacoma и толкова поклони и ръкопляскане към нас като публика, че си тръгнахме като упоени. Слава богу, имахме транспорт в обратната посока и след уникалния концерт прекарахме една ужасно блага нощ в сърцето на Истанбул, където, сега открихме, има и страхотни тихи улички и спокойни барове. Следващият ден мина в разходки, кафета, спомени и мечти кога ще дойдем отново в този побъркан, омагьосан и омагьосващ град. Не е нужно да има концерт, но все пак помага – особено ако е на Паркорман.